Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
И всичко потъна в мрак.
Дневна светлина. Лъч дневна светлина, за да бъдем точни, който се прокрадваше през мъничък отвор в щорите. Отворих едно око. Сериозна грешка. Светлината улучи оптическия нерв, изпращайки заредена с електричество болка в дълбоките кътчета на черепа ми. Отворих и второто око. Бум. Пляс. Туп. Сякаш главата ми беше разполовена с кирка. Устата ми беше пресъхнала като Сахара. Очите ми бяха подпухнали; лицето ми — подуто и мазно. И за миг–два усетих, че се чудя — къде, по дяволите, съм се приземил?
А после забелязах, че съм гол и че лежа до също толкова голата Деби Суарес. Тя спеше дълбоко и хъркаше силно. Изпитах онзи неясен ужас, познат на всеки мъж или жена, който се събужда на следващата сутрин, откривайки, че е на място, където не трябва да бъде, че лежи до някого, до когото не трябва да лежи. И макар че можех да се опитам да обвиня пиячката, късния час, емоционалното натоварване от смъртта на Айвън, моментното разгорещяване, както и всяко друго извинение, за което можех да се сетя, фактът си оставаше: това си беше мое собствено прецакване.
Погледнах си часовника — 7:12. Трябваше да се измъквам. Бързо. Изправих се в леглото и, колкото може по-тихо, спуснах крака на пода. Когато пръстите ми докоснаха оръфания килим, аз забелязах (с моментално облекчение) използван презерватив на пода — и с малко усилие на мозъка смътно си спомних как Деби прекъсва страстните процедури, за да прерови чекмеджето на нощната си масичка и да извади презерватива от там. Бог да я благослови, че се държа толкова разумно и заради двама ни.
Използваният презерватив беше Добрата Новина. Лошата Новина ми се разкри пред огледалото на стената до леглото. От дясната страна на шията ми имаше малко, но непогрешимо петънце и освен него няколко ясно очертани драскотини по гърлото ми. Слава Богу, че Лизи беше все още в Ел Ей и нямаше да се върне поне още една седмица. Защото беше съвсем ясно каква дейност е довела до тези белези.
Дрехите ми бяха скупчени до леглото. Грабнах ги и потънах в банята. Костюмът ми изглеждаше така, сякаш е бил смачкан на топка и използван в импровизирана баскетболна игра. Облякох се бързо, намазах един инч паста за зъби на показалеца си и го разтърках по венците си, опитвайки се да очистя устата си от сутрешната й воня. После се промъкнах обратно в спалнята. Деби все още спеше дълбоко и аз се почувствах силно облекчен. Съвсем честно, не знаех какво да й кажа. Освен: Ооох.
Изпълзях бавно до вратата на спалнята, отворих я внимателно, после я затворих зад себе си. Само десет стъпки ме деляха от входната врата на апартамента. Чух гръмотевичното хъркане на бабата от горния нар. Като крадец, ужасен, да не задейства алармата, аз минах на пръсти през дневната. После чух глас:
— Можеш ли да ми кажеш как се пише Откритие, моля те?
Завъртях се и го видях — Раул. Седеше в малкото, кътче за хранене на апартамента. Беше по пижама и ровеше в купа със захарни пръчици. Беше си отворил учебника и пишеше някакво домашно с малко парченце молив. Беше доста едър за осемгодишно хлапе. Сложих пръст на устните си и приближих до него.
— Каква беше думата? — попитах аз.
— Откритие — повтори високо той.
— Нека да не будим баба.
— Откритие — прошепна той. — Трябва да попълня това изречение: Томас направи интересно…
— О-Т-К-Р-И-Т-И-Е.
Той изговори всяка буква поотделно и ги записа в тетрадката си.
— Какво откритие направи Томас? — попитах аз.
Раул погледна внимателно към тетрадката си и прочете:
— Томас отиваше на… Как се пише пътешествие?
— Как мислиш, че се пише пътешествие?
— П-А-Т…
— П-Ъ-Т…
— П-Ъ-Т-Е-Ш-Е-С-Т-В-И-Е.
— Добър правопис — похвалих го аз и го стиснах за рамото. — Аз трябва да вървя…
— Ти приятел на мама ли си?
— Да, аз съм приятел на майка ти.
— И отиваш на П-Ъ-Т-Е-Ш-Е-С-Т-В-И-Е?
— Отивам на работа. Моля те, кажи на мама, че ще й се обадя.
— Аз се казвам Раул. Това се пише Р-А-У-Л. А твоето име как се пише?
— Н-Е-Д.
Той ми се усмихна срамежливо.
— До скоро, Нед.
— До скоро, Раул.
Скочих в едно такси за другия край на града. Докато стигна до къщи, беше станало седем и четиридесет и осем. Бърз душ и бръснене, шепа витамини за енергия и после спринт към центъра, за да стигна навреме, в осем и трийсет, в РС решения. Ужасявах се, като си помислех как ще ме посрещне Медузата. Осемнадесет комплекта бяха наказанието за отсъствието ми от работа във вторник (да не споменаваме, че щях да бъда лишен от заплащането си за още един ден). Трябваше да приключа много сделки до петък следобед, ако исках да имам работа и следващата седмица.