Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Откъде си? — питам.
— Оох. — Той мълчи, сякаш съм му задал невъзможна главоблъсканица. — Първо се родих в Бруней.
— Къде, да го вземат мътните, е това?
Мъжът, изглежда, се е обидил.
— Бруней Дарусалам. Остров Борнео. Ние британска колония. После Бруней независим.
— Е, слугите на Кралицата не са се справили добре, докато са те учили на английски.
— Аз уча английски — заявява Зеешан, без да обръща внимание на заяждането ми. — Всеки ден уча нови неща. Зеешан добър ученик.
Въся се. Още не съм решил дали, както подозирам, е само досаден, или му хлопа дъската.
— Каза, първия път си се родил, какво означава това? — питам.
Зеешан грейва в усмивка, при което оголва всичките си зъби: ситни, тесни, на петънца, като див ориз.
— Първия път родил се в Бруней — повтаря той — Втория път — в целия свят. Затова съм отвсякъде. Мой дом е светът.
Изведнъж ми кипва.
— О, я стига. Само не ми казвай, че си от ония, набожните кръстоносци. Да не си надъхан християнин?
— Какъв?
— Въпрос: да не членуваш в някоя секта?
Той пак не ме разбира и за миг изглежда уплашен.
— Защото от мен да го знаеш, не позволявам да ми проповядват за пътя на праведността. До гуша ми е дошло от всичките тия дрънканици. Без сапунени мехури!
— Сапунени мехури — повтаря като ехо Зеешан, съвсем се е объркал.
— Мисълта ми е, фанатик ли си?
— Фанатик! — грейва той, щастлив, че най-после е чул позната дума. Но после лицето му става сериозно. — Фанатик казва, всички грешат, само аз прав. Зеешан казва, всички са прави, аз греша. Как е възможно аз фанатик?
— Добре. — Това ми звучи приемливо. После обаче ме обзема нова мисъл. — Щом казваш, че си отвсякъде, каква е религията ти тогава?
— Религията ми е любов — отвръща той.
Аз завъртам очи.
— Тази не съм я чувал.
За стотна от секундата Зеешан като че ли се засяга.
— Ухо чува каквото може да чуе. Не чуваме много звуци по тази земя.
— Значи си какъв?… Будист, евреин, мюсюлманин, християнин…
— Ой, ой, ой — възкликва той, сякаш съм го настъпил по крака. Питаш дали съм такъв, дали съм онакъв? — тупа се той по гърдите. — Цялата Вселена е един човек.
— И този човек си ти, така ли?
— Този човек си ти — отвръща Зеешан, като натъртва върху последната дума.
Е, аз бях дотук. Вече не е забавно. Този ме дразни. Не обичам самоуверените хора, които си въобразяват, че имат отговор за всичко.
— Вселената, значи? Ще ти кажа какво има там. Агресия, жестокост, корупция, тероризъм… — После добавям: — Убийства.
— Хмм — провлачва Зеешан, сякаш чува за пръв път за тези неща. Затваря очи и за миг ми се струва, че ще заспи. Но след малко пак започва да говори оживено:
— Погледни природата. Виждаш как животни убиват животни. Големи насекоми ядат малки насекоми. Вълци ядат овце. О, толкова много кръв. Но в природата пак животните защитават животни. Рибите плуват заедно. Птиците летят на ята.
— Защото навсякъде има акули и ястреби. Ако са заедно, има по-голяма вероятност да оцелеят. Достатъчно е да тичаш, да плуваш, да летиш по-бързо от този до теб.
— Тварите се грижат за другите твари.
— Да, звучи красиво, ама е пълна глупост.
Той отваря очи.
— Зеешан не глупост.
— Е, извинявай, но трябва да ти съобщя лошата новина. В природата всичко е война. И тук, под този покрив, е същото. Навсякъде е така. Трескава надпревара кой ще оцелее.
Зеешан се навежда напред и ме гледа с присвити очи, сякаш иска да види през мен.
— Навсякъде хармония… — заявява — произнася думата „хармония“ като „хармина“. След това продължава: — Същото тук. Но най-важният въпрос е има ли хармония вътре в теб?
Замислям се. Може би това наистина е най-уместният въпрос. Нямам представа колко Искендеровци съм приютил в душата си.
— Добре де — казвам. — Щом всичко някак си се свежда до тъпата хармония, щом добро и зло се уравновесяват, всеки може да постъпва както му отърва. Не е ли все едно?