Човек на почит

На китаеца като че ли му хареса, че Бепи го нарича Господин Шишко. Бепи предположи, че на китайски това може да означава нещо важно. Надникна през прозореца и видя, че Джони Мак и Червения стоят на ъгъла и разговарят, ръфайки ябълки от един търговец с талига. Знаеха, че Бепи не е очаквал да изгуби помещението. Докато ги наблюдаваше, той имаше чувството, че езикът му се е превърнал в топка памук. В този момент разбра, че не му остава друг избор, освен да отговори с всичка сила на тази обида.

„Виж ги тия жалки плъхове! Смеят се за моя сметка. В продължение на години търпях Червения да ме подритва по кокалчетата, да ме ограбва, дори да ме унижава, но сега той и приятелите му ми се подиграват. Дядо ми беше прав. Трябваше да го послушам. Направих груба грешка, като се доверих на миланеца. Приех го с отворено сърце. Сега трябва да го пратя в гроба. Червения не изпитва страхопочитание към мен. Мисли си, че ще клекна пред Джони Мак заради репутацията му, но греши. Той избра едно лошо решение. Затова ще ги убия и двамата — по най-бързия начин. Мразя ги. Прекараха ме и сега им е смешно!“

Беше потънал в дълбок унес, когато пискливият глас отново го накара да подскочи.

— Добре. Господин Шишко, аз, покаже на вас пералнята.

Сградата на пералнята наистина беше нещо много голямо и навсякъде из нея работеха китайци, пренасяха панери с пране от помещение в помещение, много бързо и тихо.

След около половин час стигнаха в сутерена, където се съхраняваха всички химикали. От голяма правоъгълна вана в средата на пода се издигаха пари.

— Моля, не пушете — каза Господин Шишко. — Нали няма да пали кибрит?

— Какво е това? — попита Бепи.

— Киселина. Бяла киселина. Китайците я наричат синей. Веднъж месечно потапяме във вана части на машини от неръждаема стомана и те става много, много чисти, а после вади тапата и всичко изтича и чисти градски канал — прошепна Господин Шишко. — Обаче не казвайте на никой. На нас не позволено да държим такава отворена вана, но си плащаме на градския инспектор. Той обича пари и нищо не видял.

— Не се безпокой. И аз нищо не съм видял. В момента в стомаха ми има повече синей, отколкото тук. Ние, италианците, му казваме acido39.

Бепи си мислеше за ваната и оглеждаше сутерена. На лицето му бавно пропълзя усмивка.

— Ей, Господин Шишко, какво ще стане, ако някой падне вътре?

— Да падне в синей? Ха, ха! — изсмя се господин Шишко. После изражението му се промени и стана сериозен. Отговори на отличен английски: — Ще се стопи напълно. На дъното ще останат само катарамата на колана му и пръстените. Само металът остава. Киселината не действа на метал, но всичко останало става на течност — кожата, космите. — Господин Шишко вдигна ръка и щракна с пръсти. — Течност.