Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Разговорите на масата засегнаха всички теми, освен онази, която бе причина за желанието на Бен да дойде. След десерта жените по навик се заеха с кухненските грижи, а мъжете слязоха до колата на Бен, за да видят какво е донесъл на Бепи. А то беше поръчаната бомба.
— Направих я специално. Мощна е почти като атомна бомба. Когато избухне, ония типове ще хвръкнат много надалече. Най-добре е да си помислиш дали си сигурен, че искаш да я използваш върху тях, защото избухне ли — край. Повече няма да ги видиш.
— Много време ти трябваше да я направиш. Войната можеше да е свършила вече. — Бепи огледа бомбата сериозно. — Добре. Искам да я монтираш на колата им в сряда сутринта. Винаги закусват заедно в сряда. Следил съм ги. Сложи я под капака на мотора. Става ли? Искам тия копелета да хвръкнат до луната.
— И още как! Това, което остане от тях, разбира се — увери го Бен. — Ще се облека в монтьорски дрехи. Ако някой ме забележи, ще си помисли, че им поправям колата. Ще нося и револвер в случай, че Червения и Мак ме хванат, на местопрестъплението. Ако не по единия, тогава по другия начин ще ги отвея и двамата.
— Добре. Време е да се разделя с тия гадни влечуги. Причиниха ми много киселини в стомаха. Да не са си мислели, че ще оставя това да им се размине? Ама че наглост от страна на Червения! Той поне ме познава. Направи го, Бен. Зареди проклетата бомба в сряда. Ако те спипат, докато работиш, застреляй ги… Унищожи ги!
В сряда сутринта Бен си свърши работата бързо. Зареди бомбата в колата и бързо отпътува обратно за Стейтън Айлънд. На ферибота се затвори в една от тоалетните, за да не забележи никой, че се връща толкова рано от Манхатън.
В 9,45, когато приключиха със закуската си, Червения и Мак се качиха в колата и я запалиха. БУМ! Експлозията се чу чак на седем пресечки оттам. Колелата на автомобила се затъркаляха по улицата, предният капак хвръкна тридесет метра нагоре, двигателят се разпадна, а двете врати литнаха настрани. Червения и Мак слязоха и тръгнаха пеша, с малко олюляваща се походка, но без драскотина. Точно като в циркова клоунада те си изтупаха дрехите и си отидоха.
Когато чу вестта, Бепи не можеше да повярва. Обади се на Бен в погребалната му къща.
— Ти си бил бомбаджия? Дребен негодник! Ония мръсни гадове продължават да се разхождат. Правел си атомни бомби, а? Правиш лайна! Ония типове сигурно вече са се покрили в тайни квартири, така че сега съм в крайно неприятно положение. Трябва да открия къде са и да нахълтам там със стрелба като каубой, иначе ще очистят и мен, и семейството ми. Отвратителна каша забърка този път. Няма как да не се сетят, че съм бил аз. Какво стана бе, дявол да го вземе? — почти пищеше Бепи, но сдържаше гласа си тих.
— Беп, за първи път ми се случва така. Не го разбирам. Натъпках достатъчно материал да смачка танк. Може би фишеците са сочели напред вместо назад. Трябва да бъдат насочени назад, за да взривят пътниците. Иначе експлозията отнася само мотора.
— Напред, назад, какво ме интересува? Знам само, че ми предстои да ме опаковаш в някой от фалшивите ти смокинги и чамов сандък. Ще ме гледаш по гол задник върху мраморна плоча. В каква посока ще ме обърнеш? На север или на юг, дребен капут такъв? Със сигурност знаят, че това е моя работа. Сега трябва да си играя на каубои и индианци. В кърпа ми бяха вързани, преди да провалиш всичко. Аз бях в атакуваща позиция. Сега ще започнат да стрелят по всичко живо. Изтървах влака и това е много зле за мен.
— Съжалявам, Беп. Ела да спиш в дома ми, докато ги спипаме. Доведи семейството си още сега. Ще скроим някакъв план да ги поканим на маса, а? После ще взривим масата.
— Ще ми взривиш задника! Не ми прави повече услуги със скапаните си бомби! — кресна Бепи в слушалката. — Не знам! Трябва да помисля върху положението. Мак е такъв безсърдечен негодник, че от злоба може да посегне на жена ми и децата. Повярвай ми, Бен, може да се ожесточи и да взриви къщата ми заедно с децата в нея. А тоя тип действа бързо. Опасен е. На колана си има трийсетина резки. Той е същият, който уби седемдесет и четири годишния вестникар. Седмици наред писаха за това убийство по първите страници.
След дълги часове на размисъл Бепи реши какво трябва да направи. Излезе от канцеларията и отиде при Норма, жената на Червения.
— Чух за бомбата — каза й той. — Отбих се да ти кажа, а така ще разбере и Червения, че това не е моя работа. Не бих постъпил така с него. Според мен трябва да е някой, който има зъб на Джони Мак. Затова, предай му, че не съм аз. Разбра ли ме, Норма? Много държа да знаят, че не съм аз. Подобни неща могат да причинят много бъркотии, и то много бързо. Понякога се започват войни за нищо. Затова им го предай час по-скоро.