Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Не може да е от виното. Сигурно е от скапаната вода — коментираха не един или двама.
— Ей, Паскуале! Да ти се не види тая acqua fresca! — подвикна леля Мери на брат си, докато припкаше към най-близката свободна тоалетна.
Всички страдаха от болезнени спазми.
— Обади се в санитарната служба. Водата ти нещо не е в ред. Що за имение си купил? — попита хапливо сина си Паскуале.
— Само го чуй! — обърна се за подкрепа Бепи към майка си. — Вчера се правеше на велик и предлагаше на всички вода от помпата, а сега обвинява мен. Аз изобщо не знаех, че имаме кладенец. Сигурно не е използван от години. Може да е замърсен.
На другия ден дойде един инспектор от санитарната служба да изследва кладенеца и установи, че водата е заразена. На цялата компания й трябваше да чуе само това. Натовариха се в колите и отпратиха за Бруклин, където водата е чиста и прясна. Няколко от чичовците останаха, за да помогнат за разрешаването на проблема. Или може би да довършат виното. Много им допадна идеята да останат и да изпратят жените си вкъщи. Цяла нощ спориха на италиански. Поиграха малко на карти и после пак продължиха да обсъждат кладенеца. Най-хубавото от всичко беше, че не можеха да пият от водата. Затова цяла седмица караха на вино.
В крайна сметка решиха, че причината е в напуканите тръби на отходната система, от които се просмуква мръсна вода в кладенеца. Единият от чичовците заяви, че трябва да я разкопаят, за да намерят течовете. Съгласявайки се единодушно, те започнаха да копаят. Разчоплиха канализационните тръби около цялата къща и изровиха септичната яма. Дворът заприлича на бомбардирано поле. Поляната изгуби красивия си поддържан вид. След цял ден копаене те отново седнаха да играят на карти. Буретата с вино сякаш нямаха дъно.
След още една седмица съвещания и наблюдение на откритата канализация решиха да възстановят всичко в стария му вид, но в сметката на Бефино в местната водопроводна фирма бе записана изцяло нова отводнителна система, нови тръби, нови резервоари. Хлорираха кладенеца и той беше готов за нова проба. Инспекторът беше сигурен, че всичко ще бъде в ред, но каза, че скоро ще намине. Винаги е най-добре пак да се направи проба, просто за всеки случай. Този път водата показа по-висока степен на замърсяване. Всички вкупом се развикаха на инспектора: „Ba von quollo! Глупак такъв! Ти каза, че ще бъде по-добра.“
Продължиха да седят и да си приказват още няколко дни. Също като Колумб, италианците никога не се отказват, затова следващият им план бе да проверят цялата местност. Още на другия ден чичовците направиха разходка през гората и нагоре по планината. Един от тях носеше виното, а друг — ролка тоалетна хартия. Някъде в късния следобед попаднаха на един лошо миришещ поток и вървейки нагоре по него, стигнаха до съседна ферма, в която отглеждаха морски свинчета.
Там имаше стотици морски свинчета в кафези и изпражненията им се изхвърляха в потока, който течеше надолу по хълма към имота на Бефино. Започнаха да крещят на италиански и да ръкомахат, сочейки свинчетата.
— Ето защо се разболяхме всичките и ни хвана дрисък! Тоя простак е окепазил хубавата вила на Бефино.
Като чу врявата, собственикът излезе на бегом от къщата с ловджийска пушка в ръка. Не можеше да разбере какво му говорят и защо са там. Продължаваха да ръкомахат, като от време на време се хващаха за главите и коремите.
Фермерът изтича обратно в къщата и извика на брат си:
— Ей, Елмър, внимавай. Вземи си пушката. Май имаме малко мексиканци на посещение.
Бепи беше в Бруклин и не знаеше какво става в имението му. Много се смя, когато чу как двамата гледачи на морски свинчета излезли и започнали да стрелят, докато видели, че чичо му Джим вдига нагоре бутилка с вино. Тогава седнали да я изпият всички заедно и да обсъдят положението с водата. Когато виното свършило, двамата братя се съгласили да преместят кафезите от другата страна, далече от потока. Бепи каза на Дана, че това е било проблем, който единствено чичовците му могат да разрешат.
Една неделя Бен се обади на Бепи по телефона.
— Здрасти, Беп, нещо ново? Кога мога да те видя? Имам нещо за теб.
— Защо не наминеш днес? Ще вечеряме заедно. Дана прави лазаня и телешко печено. Обичаш ли лазаня?
— Негърът обича ли диня? Разбира се, че я обичам. В колко часа да дойдем?
— По което време искаш. Само елате.
Бен и съпругата му Пеги пристигнаха с голяма кутия за торта. Носеха за десерт дузина сладкиши от единствената италианска пекарна в Стейтън Айлънд.