Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Тук вече Бепи се смееше толкова силно, че едва не се задави.
— Не мога да повярвам. Падали добри пари, а пък ти така или иначе си свикнал с работата. Сигурно се майтапиш. Ама че история! Би трябвало да напишеш комичен роман. Не мога да ям повече. Заболя ме коремът от смях. По всичко личи, че ти наистина си откачен. — Опитвайки да се успокои, той повтори: — Погребален агент, който сам си осигурява клиентите. Невероятно!
Деветте месеца най-после изтекоха и в единадесет часа преди обед Дана влезе в болницата. Когато Бепи отиде там, тя вече беше родила. Щеше да се пръсне от радост, виждайки две бебета в ръцете на прекрасната си съпруга. Бог ги бе дарил с момиченце и момченце.
— Вижте, господин Менесиеро — каза му сестрата, — синът ви има юмруци като Джек Демпси. А пък дъщеря ви трябва да я снимат в киното.
Бепи се чувстваше изключително горд, че е баща на такива чудесни близнаци, и започна да ги пази от всичко. Въведе правилото всеки, който ги взима в ръце, да носи хирургическа маска. Смешно беше да гледаш апартамента им пълен с облечени като хирурзи хора. Дори бабите и дядовците бяха задължени да носят маски, когато се приближаваха до бебетата. Майката на Дана мърмореше, но въпреки това правеше каквото каже Бепи.
След няколко седмици в този дух всички започнаха да роптаят срещу Бепи и той с неохота се съгласи, че хирургическите маски вече не са необходими. Обаче продължаваше да държи всичко под око. През час се обаждаше вкъщи по телефона, нощем люлееше кошчетата на бебетата и само да повърнат, веднага викаше лекар.
— Не съм предполагала, че ще бъде такъв грижовен баща — коментираше майка му. — Той ни заблуди, а, Паскуале? Винаги е бил буйно момче. Но сега е добър съпруг и баща.
Един ден, когато близнаците вече бяха на около месец, на вратата се позвъни и Дана стана от леглото да види кой е. Отпред стояха бащата и двамата чичовци на Бепи. Лицата им бяха зачервени от острия вятър навън, но върху тях, като залепени, грееха широки усмивки.
— О, татко, ей това е изненада. Какво ви води насам? Заповядайте — покани ги Дана и отвори широко вратата, отстъпвайки встрани.
Докато влизаха, на Дана й направи впечатление облеклото им. Бяха с противно сиви шаячни палта и ушанки. Тя съзнателно ги подбутна да влезнат по-бързо, за да не ги види някой от съседите. Усмихнати до уши, мъжете изобщо не се досетиха за мислите й.
— Хайде, татко, съблечете си палтата. Много се радвам, че сте дошли — каза Дана. — Бефино спи. Разполагайте се, докато го събудя.
Когато след малко се върна, тримата братя продължаваха да стоят по палта и с ушанки в ръцете.
— Бепи ще дойде ей сега. Съблечете си палтата. Никой няма да ги открадне — добави тя с усмивка и се запъти към кухнята. — Ще ви приготвя нещо за сгряване.
Бепи влезе в стаята, също усмихнат заради изненадващата визита.
— Хайде бе, хора, още ли стоите прави? — каза той и ги прегърна. — Седнете да пием по чаша вино. Разполагайте се удобно. — В този момент ги огледа от горе до долу. — Откъде намерихте тия елегантни палта? Можете да ги свалите. Няма кой да ги открадне тук.
Мъжете се спогледаха, усмихнаха се на приликата в репликите им и бавно започнаха да си свалят палтата. Бепи наля вино, а Дана се провикна от кухнята:
— Ще ви донеса сирене и бисквити за мезе на виното. После ще направя и кана кафе.
— Ще хапнем по-късно — прошепна Паскуале на Бепи. — Трябва да поговорим за една работа. Когато свършим, ще ядем.
Бепи погледна баща си, този път без усмивка. Огледа безпристрастно и чичовците си. Изведнъж всички му се сториха сериозни.
— Да говорим за работа ли? Каква работа имаме, татко?
Паскуале се наведе по-близо.
— Дошли сме да видим малкия Паскуале, моя внук — прошепна той. — Сина ти.
Дана дочу това и кухнята изведнъж се превърна в царство на тишината. Тя остави каната за кафе на масата и тихо се приближи на пръсти до вратата. Бепи усети, че Дана подслушва, и погледна натам. После се обърна пак към баща си:
— Каква работа имаш да вършиш с бебето? Дошъл си да видиш малкия Патси по работа, а, татко? Как така? — После се усмихна. — Струва ми се, че трябва да е някаква мъничка работа.
Паскуале погледна в учудените очи на Бепи.
— Чуй, figlio mio — каза той със сериозен тон. — Ние сме хора сицилианци. Трябва да тачим и спазваме традициите си. А когато бъдем ощастливени с мъжко отроче като твоя син и мой внук, ние сме длъжни да го посрещнем в семейството достойно. Дошъл е моментът да бъде проверен като истински сицилианец.