Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Проверен ли? — грубо повиши тон Бепи. — В какъв смисъл? За каква проверка говориш, татко? Детето расте здраво като биче. Няма грешка. Вече е десет кила. Има пиш… Даже вече е обрязан като мен. Каква проверка ще правиш на едно бебе? Да не би нещо да ви е прихванало днес, а?
— То си е наша работа — отговори Паскуале с тих, но нетърпящ възражения глас. — Този изпит е народна традиция и днес ние трябва да проверим характера на твоя син. Така правят всички дядовци по нашите села от стотици години. Днес на мен се пада честта да направя това простичко нещо на твоето момче — каза той и зачака отговора на Бепи. — Имай ми доверие, Бефино, глупчо такъв! — повиши объркано глас Паскуале, а чичовците посрещнаха с поклащане на глави нежеланието на Бефино да се съгласи с настояването на баща си.
Понеже не искаше баща му да се чувства в неловко положение, Бепи се опита да обясни:
— Хайде стига. Имам ти доверие, татко. Само ми е интересно как досега не съм чул нищо за такъв изпит. Защо никога не си ми споменавал за него? Изтърсваш ми го съвсем изневиделица. Поне можеше да ме предупредиш, щях да подготвя бебето.
— Никаква подготовка — каза Паскуале с усмивка. — Тази работа се прави само веднъж и изненадващо, особено за бебето. Ти вече почти се провали в твоята част от изпита, сине. Това е нещо, за което никога не говорим, докато не дойде време за действие. Тази чест се пада на дядото, а не на бащата. Той решава кога. Той ще бере плодовете на радостта, ако детето е със силен дух, и ще плаче от мъка, ако то е мекушаво.
— А, така ли? А защо дядо Густаво никога не ми е споменавал за такова нещо? — попита нервно Бепи.
— Нашите хора не могат да говорят за това. Дядо ти винаги си е мълчал по този въпрос. И ние няма да го коментираме от днес нататък. Помни, от утре вече никога няма да го споменаваме — отговори Паскуале. — Моят баща също те подложи на такъв изпит, когато беше бебе, но никога не сме говорили за това. Ah capeesh?
— Si, io capeesh. — Бефино започваше да осъзнава, че работата е сериозна.
— Един ден — продължи баща му — ти ще изживееш този горд момент с твоя внук и в мъжеството му ще видиш нещо, което другите никога няма да съзрат. Много е важно да се изпита силата на малките.
Братята му кимнаха в знак на съгласие.
— Звучи ми налудничаво — каза тихо Бепи. — Боли ли?
— Не боли. Може да разплаче бебето, ама не боли.
— Патси никога не плаче. Рене също. Ще видиш, татко. Ще се смеят. Добре, прави каквото си намислил.
— Ще видим дали не плачат — отговори му Паскуале.
Бепи ги заведе в стаята, където спяха близнаците.
Четиримата оглеждаха надвесени бебетата, когато вратата рязко се отвори.
— Какво правите бе, хора? — попита не особено учтиво Дана и размаха пръст на своя свекър. — Знам, че той е твой внук и негов син — язвително наподоби репликите им тя, — но аз съм против този изпит. Чух ви, като говорехте. Не искам да го проверявате, Бепи. Защо трябва да го правим? Той е само едно бебе, оставете го да спи. Защо му разваляте съня?
— Трябва да изпитаме малкия Паскуале — прошепна й Бепи. — Изчакай оттатък. Ще ни отнеме само минутка.
— Не — отвърна тя, — не искам да…
Още преди да довърши, Бепи я сграбчи за ръката и я поведе елегантно, но строго към кухнята.
— Виж, Дана, това е сицилиански обичай. Бебето трябва да мине през този изпит. Баща ми и чичовците ми държат на него. Такава е традицията при нас. Въпрос на уважение е. Ah capeesh?
В спалнята двамата чичовци си говореха за Дана.
— Тая, Бефиновата жена, има характер — каза Бруно. — Курназ е и не си поплюва. Брани децата си даже от баща им и дядо им.
— Да — съгласи се Паскуале и вдигна поглед към тавана. — Чудесно момиче. Много ни харесва заради нейната грижовност.
Бепи и Дана продължаваха да спорят в кухнята.
— Защо не направиш един изпит на потайните си чичовци? — повиши тон Дана. — Провери ги тях! Може да са мръднали. Видя ли ги как са облечени? Все едно че тримата глупаци са дошли в Бруклин. Виждал ли си някога такива оръфани палта?
Бепи се изсмя и отново я сграбчи.
— Спри се. Стига толкова — кресна й той. — Прекалено много говориш, а одеве размахваше пръст на баща ми. Или млъквай, или ще го счупя тоя пръст.
— Но Патси е само наполовина сицилианец — отговори и тя на висок глас. — Другата му половина е неаполитанска, забрави ли?