Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Сериозно ли говориш? — попита Клеър, като се взираше изучаващо в прегърбеното тяло на Хелън.
— А-ха. Той не ме иска, Гиг. Сам ми го каза. Сега може ли да зарежем темата? Просто съм прекалено уморена.
— Да. Няма проблем — каза Клеър, като разтриваше гърба на Хелън. За миг Хелън си позволи да се облегне на нея в нещо като странична прегръдка.
— По дяволите. Ще го убия — предложи Клеър. Хелън се опита да се засмее на тези думи, но онова, което излезе от устата й, прозвуча повече като пресеклива кашлица.
— Благодаря, но не. Не го искам мъртъв — каза Хелън. Повлече крака след Клеър към часа на класния.
Господин Хъргшимър я попита как е веднага щом забеляза колко окаяно изглеждаше. Хелън го увери, че е добре, и след като изучава скептично лицето й в продължение на един миг, той се предаде и отново взе да се заяжда със Зак заради избраната от него „дума на деня“. Мат попита шепнешком Хелън дали стомахът й е по-добре, а после изказа отново мнението си, че тя трябва да се откаже от бягането.
— Много си слаба — каза той: тонът му ужасно много напомни на Хелън за баща й.
Остатъкът от сутринта мина по подобен начин. Всички учители я питаха дали има нужда да отиде при сестрата, а всичките й познати се тревожеха, че още не се е съвзела от „пристъпа“ си по време на тренировката по бягане онзи ден. С изключение на Зак.
— Представа си нямах, че си толкова бърза, Хамилтън — каза той, като изтича да я настигне в коридора.
— Да, доста съм бърза — отвърна тя рязко, като се опитваше да прозвучи незаинтересувано.
— Точно преди да рухнеш, те видях да преследваш онзи гол до кръста тип, и осъзнах, че през всичките тези години съм разбирал нещата погрешно. Виждаш ли, аз винаги съм си мислел, че ти си тази, която обича да я преследват, понеже си толкова готина и така нататък — каза той със слаба насмешлива усмивка. — Но е трудно за вярване, че никой тип не може да ти избяга. Не мисля, че някога съм виждал някой да бяга толкова бързо.
— Я чакай, ти ли си казал на Гретхен? — попита Хелън и почувства как стомахът й се присвива. — Мислех си, че е било обратното.
— Трябва да призная — каза той, като нарочно я дразнеше, — когато поискаш, можеш да се движиш толкова бързо, че е, нека си го кажем, нечовешко. Единственият друг път, когато изобщо съм виждал някой да се движи толкова бързо, беше, когато едно от онези хлапета Делос се правеше на герой по време на тренировката по футбол и онзи първокурсник слезе до другия край на линията… — Зак беше прекъснат от учителя на Хелън по история, който направи знак на Хелън да побърза и да влезе в стаята.
За момента Хелън беше спасена, но от начина, по който я гледаше Зак, тя имаше чувството, че проблемът не е решен. Опита се да си го избие от главата, като си каза, че той може да разпространява колкото си иска слухове, но всички щяха да помислят, че преувеличава. Зак обичаше да клюкарства, и макар че хората като цяло го слушаха, бързината на Потомците беше нещо, което човек трябваше да види, за да повярва.
Докато вървеше към училищния салон, за да се срещне с Клеър и Мат, пътят на Хелън беше пресечен от Касандра и Ариадна. Попитаха я къде отива, а тя не беше в настроение да ги лъже, затова ги покани да я придружат.
Когато хоризонтът беше чист, те се вмъкнаха през незаключения авариен изход и влязоха в салона през входа зад кулисите. Мат и Клеър вече седяха на авансцената, сложили обяда си върху салфетки като на пикник.
— Хубаво. Поканила си ги — каза Мат с доволно кимване, когато видя, че Хелън не е сама. — Но не води никого друг, иначе ще ни хванат.
— Вероятно и без друго ще ни хванат — каза Клеър с глуповата усмивка. — Но напълно си струва. Къде другаде можем да имаме такава атмосфера? — Тя посочи към красивия блестящ декор, който нарастваше парче по парче.
Касандра и Ариадна се огледаха преценяващо наоколо, особено към частите от декора, които щяха да представляват двореца на Тезей. Ухилиха се заговорнически на Хелън, която успя да изкриви половината си лице в някакво подобие на усмивка. Частите от декора на „Сън в лятна нощ“, които трябваше да представляват земята на феи те, й допадаха, но гръцките части я разстройваха. Фалшивите дорийски колони бяха наполовина боядисани и лежаха настрани на земята, сякаш бяха прекатурени, и напомниха на Хелън за тежкото пътуване, което беше направила предишната нощ.
Не искаше никога да се връща в сухата земя, но ако можеше да намери онази река… Я чакай, каква река? Помисли си тя. Обърна гръб на недовършените колони и седна до Клеър да си изяде обяда.