Пленница на короната

Кръщават го Ричард, в чест на дядо му и чичо му, моя съпруг. Ричард се радва за тях; неговата обич към брат му означава, че изпитва удоволствие от успеха му. Аз съм доволна единствено защото те са далеч, в Шрусбъри и не съм повикана с останалите дами да вися над люлката и да я поздравявам с поредния здрав син. Желая доброто на нея и новородения й син, точно както желая доброто на всяка родилка. Но наистина не искам да я виждам тържествуваща.

Останалите лордове и придворни са заминали в земите си за лятото, никой не иска да остава в Лондон през горещите месеци на чумата, а аз също няма да остана дълго, скоро ще предприемем заедно дългото пътуване до Мидълхам, за да видим отново бебето си.

В деня, когато трябва да тръгнем, отивам да кажа на Ричард, че ще съм готова след час, и откривам, че вратата на неговата приемна е затворена. Това е стаята, в която Ричард изслушва прошения и молби за неговата преценка или щедрост; вратата винаги стои отворена, за да подчертае това, че той е добър господар. Това е тронната му зала, която е винаги открита, за да могат хората да видят най-младия син на Йорк, зает с делата си, свързани с управлението на кралството. Отварям вратата и влизам. Вътрешната врата към личния му кабинет също е затворена. Посягам към дръжката на вратата, а после спирам, дочула познат глас.

Братът на съпруга ми, Джордж, херцог Кларънс, е вътре с него, и говори много тихо и много настоятелно. Ръката ми пада от халката на дръжката и аз заставам неподвижно, заслушана в думите му.

— Тъй като той не е истински син на баща ни, и тъй като техният брак несъмнено е осъществен чрез магьосничество…

— Това ли? Отново? — Ричард прекъсва презрително брат си. — Отново? Той има двама хубави синове — единият току–що роден, този месец — и три здрави дъщери срещу твоето мъртво момче и хленчещо момиче, а ти твърдиш, че бракът му не е благословен от Бог? Джордж, със сигурност дори ти можеш да видиш, че доказателствата са срещу теб?

— Твърдя, че всички те са копелета. Той и Елизабет Удвил не са женени пред Бог, и всичките им деца са незаконородени.

— И си единственият глупак в Лондон, който го твърди.

— Мнозина го казват. Бащата на съпругата ти го твърдеше.

— От злоба. А онези, които не са злобни, до един са глупци.

По дървения под се чува стържене на стол.

— Глупак ли ме наричаш?

— Бога ми, да — казва Ричард презрително. — В лицето. Вероломен глупак, ако ти харесва. Злобен глупак, ако настояваш. Мислиш ли, че не знаем, че се срещаш с Оксфорд? С всеки глупак, който още таи желание за мъст, макар че Едуард направи всичко възможно да се помири с огорчените служители, които изгубиха постовете си? С привържениците на Ланкастър, които потеглиха срещу него? С всеки останал последовател на Ланкастър, изоставен от своите, който можеш да намериш? С всеки недоволен земевладелец? Мислиш ли, че не знаем, че изпращаш тайни съобщения на французите? Мислиш ли, че не знаем всичко, което вършиш, и дори повече?