Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Никой не би могъл да наведе главата си повече, отколкото Менкез пред Уолт.
— Нямам представа за какво говориш, шерифе.
— Сигурен ли си, че искаш да го изиграем така, Гили? — Уолт посегна към лаптопа. — Трябва да изясня нещата. И да знам какво си намерил, когато си попаднал за първи път на джипа. Нужна ми е ясна верига от доказателства, а ти прецака това. Сега вече не мога да я получа и ти си виновен. Но ще имаш някаква ценност за мен, ако си признаеш и ми разкажеш точно какво се е случило, точно какво си намерил и какво си видял. Ако продължаваш да ми се правиш на ударен, не ме интересуваш.
Менкез остана превит напред.
— Дали вече си загубил работата си? — попита риторично Уолт. — Подозирам, че да. Дали те чака затвор? Засега не. Ограничи щетите, Гили. Действай умно.
— Нищо не съм направил.
— Гили…
Той се наведе към Уолт и прошепна глухо:
— Не разполагаш с нищо.
Шерифът отпусна пръсти върху интервала на клавиатурата. Черно-бялото видео тръгна по екрана над тях и привлече вниманието на Гили. Но вървеше прекалено бързо, за да може той да види точно какво има на него.
Уолт натисна бутона за превъртане и пусна клипа отначало.
Екранът показваше изглед отвисоко към тиха улица със знаците на кечъмски заведения от двете страни. На една пресечка по-нататък се виждаше знакът на „Интермаунтин Банк“. Краткият клип течеше като поредица от стопкадри — сякаш заснет от охранителните камери на банка. В кадъра навлезе пикап на Горската служба, отдалечи се по улицата и паркира пред банката.
— Познаваш ли този камион? Пътни камери, Гили. Знаеше ли, че Кечъм има вече пътни камери?
Лицето на Менкез стана пепелявосиво. Погледна към Уолт, а после пак към екрана горе, докато шерифът пускаше отново клипа.
— Виждаш ли датата? — попита Уолт. — Дни преди да обявиш, че си намерил джипа. И на тегленето също има дата.
Менкез облиза пресъхналите си устни. Приличаше на изхвърлена на брега риба.
— Можем да те включим в програма за лечение, Гили. Можем дори да го направим, преди всичко да излезе наяве, така че службата да плати. Ще излезеш чист, трезвен и здрав, и може би дори ще запазиш работата си.
— Имам деца. Семейство. Тези пари ми трябваха. Иначе нямаше да ги взема.
— Ти си пропиваш заплатата, Гили. Виждам го непрекъснато. Това не е нещо ново за мен. Позволи ми да ти помогна.
— Не исках да ти обърквам нещата. Намерих джипа. Кълна се, щях да ти кажа. Но на пода имаше портфейл. Той си беше написал PIN кода на листче, пъхнато в портфейла. Колко глупав трябва да си, за да постъпиш така? Сякаш сам ме молеше да го направя.
— Искам да ми разкажеш всичко подробно. Трябва ми всеки детайл точно както е станало.
— Включително и бухалката ли? — попита Гили.
Уолт усети как пулсът му се учестява и положи всички сили да скрие изненадата си.
— Как така никой не откри бухалката? — попита Гили. — Да не би случайно това да има нещо общо с теб, шерифе?
Уолт не смяташе да отговаря.
— До последната подробност — каза той.
— Включително и бухалката? Или не бива да я споменавам? От друга страна, може би това подлежи на договаряне. Вероятно всеки от нас има нещо, което другият иска. Сигурно и двамата имаме нещо за криене. Може би ще се споразумеем.
— Трябва да знам точно какво си направил — каза Уолт. — Веригата от доказателства е компрометирана. Няма да издържи в съда, но трябва да знам уликите. Не си играй с мен, Гили.
— Но тогава ще трябва да обясня и за бухалката. Тя също е улика, нали?
— Остави аз да се тревожа за това.
— Да, хрумна ми, че се тревожиш за това.
— Внимавай накъде биеш…
— Ние вече сме стигнали там — и ти, и аз. Няма къде другаде да отида, освен на лечение и в затвора, нали, шерифе? Или може би ще ме черпиш едно и пак ще сме си дружки.