Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Благодаря ти.
— Беше ми забавно. Едно по-различно предизвикателство.
— Ще ми покажеш ли как да го пусна?
— Мога да го направя и аз.
— По-добре аз — настоя той. — Има психологически момент.
— Както искаш — отвърна Фиона.
Обясни му как да борави с видео софтуера, което се оказа доста просто, и това на свой ред го накара да се зачуди защо бе предложила да остане и да му помогне. Единственото, за което се сещаше, бе, че иска да подслушва, за да е в крак с разследването, и това го безпокоеше.
— Къде се отнесе? — попита тя.
Уолт присви очи.
— Тук съм.
— Не мисля така.
— Имам много неща, за които да мисля.
— Изведнъж доста охладня.
Шерифът мразеше да е толкова прозрачен.
— Така ли? Не е било умишлено.
Нанси го спаси, като почука и отвори вратата на Командния център.
— Кевин идва насам. Чух се с Макклуър, пратил е молбата ти по имейла. А Брандън ми каза да ти предам, че той е тук — човекът, с когото си искал да се видиш. — Тя беше достатъчно умна, да не споменава имена.
Фиона се изправи, погледна отвисоко Уолт и каза:
— Успех. Тъй като това е моят лаптоп и ще ми трябва, ще изчакам в стаята за отдих. — Мъчеше се да измъкне от него покана да остане.
— Благодаря ти — отвърна той за нейно раздразнение. После се обърна към Нанси: — Добре. Кажи на Брандън да го въведе. Искам да поговорим на четири очи.
Гили Менкез влезе в Командния център, смутен и объркан. Явно бе впечатлен от размерите на стаята и изобилието от свръхмодерна аудио-визуална апаратура. Отиде до Уолт на предната маса, където Фиона бе оставила лаптопа си. Видео прозорчето на екрана над главите им бе черно.
— Какво става, Уолт?
— Надявах се, че ти ще ми кажеш.
Гили седна до него в стола, който доскоро бе заемала Фиона. Държеше ръцете си стиснати здраво в скута.
— Не съм сигурен какво имаш предвид — каза той.
— Аз те пощадих, Гили.
— Знам. Благодарен съм ти за това, шерифе.
— А ти как ми се отплащаш?
Гили не можа да се насили да погледне Уолт в очите.
— Не знам за какво говориш.
— Помисли, преди да кажеш нещо, Гили. Засега още не намесваме адвокати. Това би могло да се промени.
Гили се осмели да го погледне, но не издържа и отклони очи.
— Пиян ли си, Гили? В момента, имам предвид? Пил ли си?
— Две бири. Кълна се, това е всичко. Добре съм.
— Трябваш ми с бистра глава.
— Казах, че съм добре.
— Хубаво тогава — поклати глава Уолт. — Това ще влезе в показанията ти. — Шерифът надраска бележка.
— За какво говориш?
— Ще ме разиграваш ли, Гили?
— Кълна ти се, шерифе, нямам представа за какво говориш.
— Преди десет-петнайсет години човек на моето място щеше просто да спука от бой човек като теб. Нямаше да си приказваме така.
— Не искам да те ядосвам, шерифе.
— Някои неща не зависят от нас.
Това, изглежда, го засегна дълбоко.
— Е, ще ми разкажеш ли всичко, или трябва аз да ти го обяснявам? — попита Уолт.
— Аз… не… знам за какво говориш.
Шерифът пое дълбоко дъх и изрече с тих, суров глас:
— Проклет да си, Гили.
Менкез рискува да му хвърли още един поглед, но пак не успя да го задържи.
— За първи път заподозрях нещо — обясни Уолт, — когато видях колко гъста е гората над джипа на Гейл. Ти обясни, че си засякъл топлинното му излъчване. Не мисля, че е така. Ако всички не се бяха изсипали веднага на мястото, може би щях да видя следите ти на дневна светлина. Знаеш, че съм добър следотърсач. Трябваше да разбера защо не успя да ги задържиш далеч оттам. Трябваше да проумея какво става.
— Шерифе, аз… — Той наведе глава.
— Връщането на банковата карта. Това беше бързо мислене от твоя страна.
— Не знам нищо за това, шерифе.
— Но беше глупаво. Можеше просто да я изхвърлиш. Да я метнеш в някой контейнер. Предполагам обаче, че тогава си започнал да се замисляш върху нещата: как да направиш да изглежда, сякаш току-що си попаднал на колата на Гейл, след като всъщност си я открил много по-рано.
— Не знам нищо за никаква банкова карта.
— Бломпие спомена бракониерския случай. Банковата карта. Липсата на камера на онзи банкомат. Твоят бракониерски случай, Гили — случаят, с който се занимаваше ти. Само няколко от нас знаеха, че онзи банкомат няма камера. Ти знаеше. Затова си избрал него. — Уолт му даде малко време да осмисли всичко. — Това, че не ми каза за джипа, не е точно престъпление. Не е нещо, за което можеш да влезеш в затвора. Да си загубиш работата, може би. Но не и затвор. Когато си изтрезнял и си усетил колко си го загазил, си решил да върнеш картата в портфейла и да ме оставиш да намеря джипа на Гейл. Мислел си, че ако открием, че картата още е в портфейла, това може да оправи нещата. Но ние знаехме за тегленията от самото начало.