Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Хелън почувства как нещо поддаде вътре в нея — е, и какво, ако си падаше по него, или той по нея? Орион не можеше да се накаже сега. Не само заради цената, която щеше да плати самият той, но и заради това, което такова отказване щеше да струва на всички. Ако никой не прогонеше Фуриите, какво щеше да стане с Хектор и останалите Прокуденици? Какво щеше да стане с всички Потомци? Хелън си спомни как Орион й разказа за съня си, в който бе видял поле, покрито с кости на Потомци в царството на Хадес, и осъзна, че това е било нещо повече от обикновен кошмар. В този сън Орион беше получил предупреждение, Хелън беше сигурна в това. Цикълът трябваше да свърши, иначе в крайна сметка техният вид щеше да изчезне, също като Ледените гиганти.
Глупак такъв. Тя ръгаше клавишите с пръсти, сякаш се опитваше да натика думите направо в голямата му, дебела, жертвоготовна и невероятно смела глава. Ако се откажеш от нашата мисия, лично ще те проследя и открия! Ще намеря начин да оправя този проблем със сънуването, прогонването от царството на Хадес, и когато успея, ще освободим Фуриите заедно. Междувременно ПРОДЪЛЖАВАЙ. Ясно?
Натисна „изпрати“ и зачака. Настъпи продължителна пауза. На няколко пъти Хелън започваше да пише съобщение, но накрая изтриваше всичко. Беше толкова уморена, че очите й сълзяха, а ушите й непрекъснато се запушваха, което я принуждаваше да се прозява многократно, за да ги отпуши.
Посред прозявката Хелън почувства как нещо изпука зад очите й и забеляза, че горната й устна внезапно бе станала много влажна. Докосна устата си и видя кръв по пръстите си. Вдигна хартиена кърпичка към носа си, преди да успее да изцапа нещо, и я притисна силно, чакайки кървенето да спре. Най-накрая, след като попи окървавеното си лице и хвърли гневен поглед към телефона си, сякаш това щеше да накара Орион да отговори по-бързо, екранът светна отново.
Можеш да ме преследваш, колкото си искаш, Хамилтън, но знаеш, че никога няма да ме намериш, нали?
Той отново подмяташе шеги, което беше добър знак. Хелън знаеше, че това решение е било тежко за него, затова имаше нужда да се увери. Беше й нужно нещо подобно на обещание, в случай че не оцелее до края на тяхната мисия.
Споразумяваме ли се? Ще продължиш, независимо какво става? — написа тя. Той не отговори веднага, затова тя добави: „Хей? Имаме ли сделка?“
Извинявай. Точно си лягам. Да, ще продължа.
Хелън се усмихна и се плъзна от ръба на ваната, за да се облегне на стената. Уви се в хавлията си и пъхна краката си в чехлите, докато се вмъкваше бързо в импровизирано гнездо от топли, влажни хавлиени кърпи. Представи си го как се мушва под завивките в спалнята, вземайки телефона със себе си. Щеше да заспи така, помисли си тя, с разговора им, обгърнат в дланта й.
Знаех си, че мога да разчитам на теб — изпрати тя, като притисна съобщенията му плътно към себе си.
Вечно и завинаги. Къде си?
В леглото — написа тя, макар че беше по-скоро „на пода“.
Хубаво, аз също. Най-сетне можеш да си починеш. И аз също! Изтощен съм.
Хелън не искаше да спира да си разменя съобщения с него. Можеше да остане цяла нощ будна, разменяйки си с него малки истории в тъмното, най-после отново й беше топло, сякаш след цели години треперене. Очите й започваха да се затварят сами.
Лека нощ, Орион.
Сладки сънища.
11
Хелън отвори очи. Нямаше чувството, че се събужда, и подозираше, че това бе така, защото не беше спала наистина. Чувството беше по-скоро сякаш я бяха ударили по главата и беше изгубила съзнание за няколко часа, а сега се свестяваше. Като при рязка смяна на филмов кадър, в един миг Хелън гледаше последния есемес от Орион, а в следващия бе забила очи в килимчето на пода в банята. Слънцето се беше показало, косата й беше суха, и тя чуваше как баща й се измъква от леглото.
От нервното, лепкаво усещане по цялото си тяло, Хелън се досети, че макар мозъкът й да беше изключил за няколко часа тя не беше получила онова, което й трябваше. Не се беше спуснала в Подземния свят, което беше облекчение, но и не беше сънувала. Това беше много лошо. Персефона й каза, че няма много време, и Хелън не знаеше още колко дълго може да издържи, без да сънува.