Величие и падение на куртизанките

На вечеря дойде ред на барона да се изненада, като вкуси яденето на Азѝ.

— Ас распирам сашто я наричате Аси — каза той, — тофа е асиатска кухня.

— О, започвам да вярвам, че ме обича — забеляза Естер на Йороп, — каза нещо като духовитост.

— Снам още много — каза баронът.

— Я гледай! Той бил като Тюркаре, и то повече дори, отколкото разправят хората! — възкликна весело куртизанката при този отговор, който бе напълно в духа на известните наивни думички, изплъзнали се от устата на банкера.

Яденето бе с много подправки, за да разстрои стомаха на барона, та той да си отиде рано в къщи; така че това бе всичко, което можа да получи от първата си среща с Естер в областта на насладите. В театъра му се наложи да изпие безкрайно количество чаши с подсладена вода, при което през антрактите оставяше Естер сама. Същия ден, поради една случайност, която напълно можеше да се предвиди, на представлението бяха Тюлиа, Мариет и госпожа дю Вал-Нобл. „Ришар д’Арленгтон“ има луд и заслужен успех, какъвто може да се види само в Париж. Като гледаха тази пиеса, всички мъже разбираха, че могат да изхвърлят законните си съпруги през прозореца, а на всички жени бе приятно да видят колко несправедливо ги потискат. Жените си казваха: „Това е вече прекалено, нас ни довеждат до… но и то често ни се случва!…“ А жена с красотата и тоалета на Естер не можеше да блести безнаказано в предна ложа на театъра при Порт-Сен-Мартен. Затова още при второто действие в ложата на двете балерини стана нещо като революция, чиято причина бе пълната прилика на красивата непозната с Ла Торпий.

— Хайде де! Че откъде се е появила? — запита Мариет госпожа дю Вал-Нобл. — Аз мислех, че се е удавила…

— Но тя ли е? Вижда ми се тридесет и седем пъти по-млада и по-красива от преди шест години.

— Може би се е запазила в лед, като госпожа д’Еспар и госпожа Зайоншек — намеси се граф дьо Бранбур, който бе завел трите жени на представление в една ложа в партера. — Не е ли това „плъхчето“, което искахте да ми изпратите, за да омотаем чичо ми? — запита той Тюлиа.

— Именно — отвърна тя. — Дю Брюел, я вървете към оркестъра да видите тя ли е.

— Как само се перчи! — възкликна госпожа дю Вал-Нобл, послужвайки си с един чудесен израз от езика на леките жени.

— О — възрази граф дьо Бранбур, — тя има право, защото е с моя приятел барон дьо Нюсенжан. Отивам при тях.

— Да не би това да е така наречената „Жан д’Арк“, която била завладяла Нюсенжан, от три месеца ни надуват главата с това?… — запита Мариет.

— Добър вечер, драги бароне — каза Филип Бридо, влизайки в ложата на Нюсенжан. — Значи, сте се събрали с госпожица Естер?… Госпожице, аз съм нещастният офицер, когото някога трябваше да избавите от едно премеждие в Исудьон… Филип Бридо…