Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Точно пет години бяха изминали, откакто Естер не бе ходила на театър. По това време цял Париж се мъкнеше на Порт-Сен-Мартен, за да гледа „Ришар д’Арленгтон“, една от пиесите, превърнати от изразителната игра на актьорите в изображение на страшната действителност. Като всички простодушни хора, и Естер обичаше да изпитва трепета на ужаса, а също така да се разнежва и да плаче.
— Ще отидем да видим Фредерик Льометр — заяви тя, — обожавам този актьор!
— Тофа е етна тифашка трама — каза Нюсенжан, разбрал в миг, че ще трябва да се покаже с Естер.
Баронът изпрати лакея си да наеме една от двете странични ложи, запазени за премиерите. Още едно своеобразие на Париж! Дори и когато застаналият на глинените си крака Успех изпълни театралната зала, винаги има една странична ложа, която може да се ангажира десет минути преди вдигането на завесата; директорите на театрите я пазят за себе си, освен ако не трябва да задоволят нечия страст като Нюсенжановата. Подобно на ранните зеленчуци на Шьове, тази ложа е данък за прищевките на хората от парижкия Олимп.
Излишно е да говорим за сервизите. Нюсенжан бе струпал три: малък, среден и голям. Десертните прибори на големия сервиз бяха от изваяно позлатено сребро. За да не излезе, че претрупва масата със златни и сребърни предмети, банкерът бе добавил към сервизите още един, от чуден, фин порцелан по типа на саксонския, който струваше повече от сребърната посуда. Колкото до покривките за маси, имаше от Саксония, Англия, Фландрия и Франция, които се съревноваваха по съвършенството на втъканите по тях цветя.
На вечеря дойде ред на барона да се изненада, като вкуси яденето на Азѝ.
— Ас распирам сашто я наричате Аси — каза той, — тофа е асиатска кухня.
— О, започвам да вярвам, че ме обича — забеляза Естер на Йороп, — каза нещо като духовитост.
— Снам още много — каза баронът.
— Я гледай! Той бил като Тюркаре, и то повече дори, отколкото разправят хората! — възкликна весело куртизанката при този отговор, който бе напълно в духа на известните наивни думички, изплъзнали се от устата на банкера.
Яденето бе с много подправки, за да разстрои стомаха на барона, та той да си отиде рано в къщи; така че това бе всичко, което можа да получи от първата си среща с Естер в областта на насладите. В театъра му се наложи да изпие безкрайно количество чаши с подсладена вода, при което през антрактите оставяше Естер сама. Същия ден, поради една случайност, която напълно можеше да се предвиди, на представлението бяха Тюлиа, Мариет и госпожа дю Вал-Нобл. „Ришар д’Арленгтон“ има луд и заслужен успех, какъвто може да се види само в Париж. Като гледаха тази пиеса, всички мъже разбираха, че могат да изхвърлят законните си съпруги през прозореца, а на всички жени бе приятно да видят колко несправедливо ги потискат. Жените си казваха: „Това е вече прекалено, нас ни довеждат до… но и то често ни се случва!…“ А жена с красотата и тоалета на Естер не можеше да блести безнаказано в предна ложа на театъра при Порт-Сен-Мартен. Затова още при второто действие в ложата на двете балерини стана нещо като революция, чиято причина бе пълната прилика на красивата непозната с Ла Торпий.
— Хайде де! Че откъде се е появила? — запита Мариет госпожа дю Вал-Нобл. — Аз мислех, че се е удавила…
— Но тя ли е? Вижда ми се тридесет и седем пъти по-млада и по-красива от преди шест години.
— Може би се е запазила в лед, като госпожа д’Еспар и госпожа Зайоншек — намеси се граф дьо Бранбур, който бе завел трите жени на представление в една ложа в партера. — Не е ли това „плъхчето“, което искахте да ми изпратите, за да омотаем чичо ми? — запита той Тюлиа.
— Именно — отвърна тя. — Дю Брюел, я вървете към оркестъра да видите тя ли е.
— Как само се перчи! — възкликна госпожа дю Вал-Нобл, послужвайки си с един чудесен израз от езика на леките жени.
— О — възрази граф дьо Бранбур, — тя има право, защото е с моя приятел барон дьо Нюсенжан. Отивам при тях.
— Да не би това да е така наречената „Жан д’Арк“, която била завладяла Нюсенжан, от три месеца ни надуват главата с това?… — запита Мариет.
— Добър вечер, драги бароне — каза Филип Бридо, влизайки в ложата на Нюсенжан. — Значи, сте се събрали с госпожица Естер?… Госпожице, аз съм нещастният офицер, когото някога трябваше да избавите от едно премеждие в Исудьон… Филип Бридо…