Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Ние сме народът яо — поде Лотос, може би около десетина години по-възрастна от мен жена. — В древните дни Гао Син, добър и великодушен император от династията Хан, бил нападнат от зъл и славолюбив генерал. Тогава Панху — краставо, непотребно псе — узнал за тревогите на владетеля, предизвикал генерала в битка. Победил врага и спечелил ръката на една от императорските щерки. Панху ликувал, но принцесата била смутена. Не искала псе за съпруг. Ала дългът й я зовял. Избягали в планините и родила там дванайсет рожби, първите яо. Когато отрасли, те издигнали град, който нарекли Циендзядун — Пещерата на хилядата семейства.
Първата част от историята приключи и следващата посестрима, Върба, продължи напева. До мен Снежно цвете потрепери. Дали си припомняше детските години, когато слушахме как сестра ми и нейните другарки или мама и леля пееха тази легенда за корените на народа ни?
— Има ли на света друго място, където водата да е тъй обилна, а земята тъй богата? — запита Върба. — Нима би могло да има друго такова място, тъй защитено от врагове, скрито от чужд взор, с един-единствен пещерен тунел, който да води там? Циендзядун имал магическа сила за яо. Но такъв рай не би могъл да пребъде във вечно блаженство.
Откъм останалите огньове също се зачуха куплети. Мъжете би трябвало да ни спрат, защото бунтовниците сигурно можеха да ни открият. Ала чистият звън на женските гласове вдъхваше сила и смелост на всички ни. Върба продължи:
— Много поколения преминали и ето, по време на династията Юен някакъв местен управник, смел изследовател, прекосил тунела и открил тази райска градина. Всички люде носели разкошни одежди. Всички били закръглени от обилието на земята. Узнал за това невиждано място, императорът — алчен и неблагодарен, обложил яо с тежка берия.
Тъкмо когато първите снежинки започнаха да падат по косите и лицата ни, Снежно цвете ме хвана под ръка и извиси глас да разкаже следващата част от историята.
— „Защо да плащаме?“, поискали да узнаят яо. — Гласът й потрепери от студа. — По билото на планината, що бранела селото им от неканени чужденци, яо издигнали каменен насип. Императорът проводил в пещерата трима бирници да преговарят. Никой не се върнал. Още трима пратил той…
Жените около нашия огън се присъединиха:
— Никой не се върнал.
— Трети посланици проводил — набра сила гласът на Снежно цвете. Никога не бе пяла така. Гласът й се носеше звънък и прекрасен през планините. Ако бунтовниците я чуеха, щяха да побегнат от страх, че си имат работа с лисица демон.
— Пак никой не се върнал — откликнахме останалите.
— Императорът проводил потеря. Захванали кървава обсада. Мнозина измежду яо — мъже, жени и дечица — погинали. Що да сторят? Що да сторят? Предводителят взел рог от воден бивол, разделил го на дванайсет къса. Раздал парчетата на клановете, зарекъл ги да се пръснат и да живеят.
— Да се пръснат и да живеят — повторихме ние.
— Тъй яо заживели из долините и планините на тази и съседни провинции — замря гласът на Снежно цвете.
Сливов цвят, най-младата жена в нашата групичка, завърши разказа.
— Казват, че щом изминат петстотин години, всички яо, където и по земята да скитат, през прохода в пещерата отново ще преминат, ще сберат парченцата от рога и повторно ще издигнат вълшебния си дом. Този ден ще дойде скоро.
Отдавна не бях слушала тази история, сега тя обърка мислите ми. Яо вярвали, че са в безопасност, защитени в далечния си дом от планината, каменния насип и тайната пещера, но не било така. Запитах се кой ли ще дойде пръв в нашата висока падина и какво ли ще се случи тогава. Тайпините можеха да се опитат да ни привлекат на тяхна страна, а Великата армия от Хунан26 можеше по погрешка да ни вземе за бунтовници. И в двата случая щяхме ли да влезем в загубена схватка и да погинем като праотците си? Щяхме ли някога да се приберем у дома? Замислих се за тайпините, които, подобно на нашия народ в легендата, се бяха разбунтували срещу високите данъци и феодалната система. Бяха ли справедливи исканията им? Трябваше ли да се присъединим към тях? Не пристъпвахме ли повелята на дедите си, като не подемахме тяхната борба?
26
Доброволчески отряди, сформирани в Хунан измежду местните фермери, известни още като смелчаците от Хунан, които взели участие в битката срещу тайпините. — Б.пр.