Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Мандаринът се завърнал в родното си село. Кучето го познало и излаяло трижди. Майка му и татко му излезли от къщата. Не могли да разпознаят сина си. По-малкият му брат се показал. И той не го познал. Ами сестра му? Тя се била омъжила. Когато им разкрил кой е, те коленичили пред него и тозчас почнали да го молят за услуги. „Трябва ни нов кладенец, рекъл баща му, ще наемеш ли някой да го изкопае?“ „Свърши ми коприната, казала майка му, ще ми купиш ли?“ „Грижих се за родителите ни много години наред, рекъл брат му, няма ли да ми платиш?“ Мандаринът си припомнил как се отнасяли с него. Качил се в паланкина си и се върнал в Гуейлин, където се оженил, имал много синове и живял много щастливо.
— Пфу! Разказваш тези небивалици и съсипваш вече затрития му живот? — Старицата пак плю в огъня и се втренчи в мен. — Даваш му надежда, дето не съществува? Защо?
Знаех защо, но никога не бих го обяснила на тази плъхоподобна старица. Живеехме при извънредни обстоятелства, вярно, ала откъсната от собственото си семейство, изпитвах нужда да се грижа за някого. Представях си мъжа си като благодетел на това момче. И защо не? Ако Снежно цвете ми бе помогнала, когато бяхме момичета, не можеше ли сега моето семейство да промени съдбата на сина й?
Скоро животните из околността намаляха, прогонени от обиталищата си от присъствието на толкова много хора или измрели, както мнозина от нас, поради лютата зима. Мъжете, земеделци в нормалния си живот, започнаха да се огъват.
При бягството си бяха взели със себе си само каквото можеха да носят и сега те и семействата им гладуваха. Много от тях поискаха съпругите им да слязат в селата за припаси. Както знаете, в нашия край жените не бива да бъдат наранявани по време на война, затова често ни провождат за храна, вода и други провизии по време на бунтове. Пострадването на жена по време на враждебни действия винаги води до по-ожесточени битки, ала нито тайпините, нито войниците от армията от Хунан бяха от нашия район. Не познаваха обичаите на народа яо. А и как щяхме ние, омаломощените от глад, крепящи се върху крехките си нозе жени, да изминем пътя до долу посред зима и да се върнем, натоварени с провизии?
Ето защо неколцина мъже потеглиха надолу по планината, вървейки предпазливо, с надеждата да открият храна и други неща от първа необходимост в селата, които бяхме напуснали. Малцина се завърнаха и разказаха как пред очите им техните другари били обезглавени, а главите им били побити на колове. Овдовелите жени не можаха да понесат новината и се самоубиха, като се хвърлиха от скалата, която с такава мъка бяха изкачили, нагълтаха се с въглени от жаравата, прерязаха гърлата си или се обрекоха на гладна смърт. Онези, които не ги последваха, се опозориха още повече, като потърсиха закрила при други мъже около огньовете. Изглежда, тук в планината някои от жените забравиха повелите на традицията. Дори да сме бедни, дори да сме млади или да имаме деца, за нас е по-добре да умрем и да останем верни на починалите си съпрузи, като запазим благочестието си, отколкото да опетним паметта на мъртвите.
Отделена от собствените си деца, аз наблюдавах внимателно тези на Снежно цвете, виждах как бе повлияла на характерите им, опознавах я още по-добре чрез тях и понеже моите толкова много ми липсваха, сравнявах рожбите ни. В моя дом най-големият ми син вече бе заел полагаемото му се място и пред него се разстилаше блестящо бъдеще. В нейното семейство положението на по-голямото момче бе дори по-ниско в сравнение с нейното. Никой не го обичаше. Изглеждаше като човек без цел и посока. Ала за мен той най-много приличаше на моята сродна душа. Бе нежен и фин. Може би точно затова тя се бе отвърнала от него така жестоко.
Вторият ми син бе добро и умно момче, но не притежаваше любознателността на по-големия си брат. Представях си как ще живее с нас през целия си живот: ще доведе снаха, ще отгледа деца и ще работи за батко си. По-малкият син на Снежно цвете бе светлият лъч на семейството. Имаше ниското набито телосложение на баща си, силни ръце и крака. Детето никога не показваше страх, не трепереше от студа, никога не цивреше, че е гладно. Следваше баща си като сянка, като дори го придружаваше по време на лов. Сигурно е бил полезен, иначе касапинът не би позволил подобно нещо. Когато се върнеха с улова, момчето приклякваше до татко си и се учеше как да обработва месото преди готвене. Тази прилика между баща и син ми разкри много за Снежно цвете. Съпругът й може да бе недодялан, смрадлив и във всяко отношение недостоен за нея, ала любовта, която тя хранеше към момчето, ми даде да разбера, че обичаше много и него.