Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
Болката в тялото ѝ бе толкова силна и необяснима, че дори не я усещаше като болка — беше по-скоро предчувствие, че нещо не е наред. Тя се закашля и от устата ѝ излетяха нови пръски кръв. Помисли си, че по някакъв начин в съня си е задействала псевдожлезите, но корабната аларма ѝ подсказваше, че става нещо далеч по-лошо. Посегна към терминала, но го нямаше на стойката. Откри го да виси на половин метър от нея във въздуха, където бавно се въртеше. Пукнатина с формата на звезда в гумения корпус показваше, че се е ударил в нещо твърдо и се е счупил. Вместо открит достъп до мрежата имаше широка червена лента. Без данни. Системата бе изключена или повредена.
Мелба се надигна мъчително, подпря се на вратата и я отвори.
Мъртвата жена, която се полюшваше в коридора, бе протегнала безпомощно ръце напред, а косата ѝ се бе разпиляла като на удавница. Очите ѝ бяха широко отворени, бялото в тях — изпъстрено от разкъсани кръвоносни съдове. Мелба заобиколи трупа. Надолу по коридора имаше сфера от кръв с размерите на футболна топка, която се издигаше бавно към отвора на вентилационната шахта. Нямаше представа откъде може да се е взела.
В по-широките коридори към централната част на кораба нещата бяха дори по-зле. Имаше трупове пред всички врати, пред всички разклонения. Предметите, които не са били закрепени, се носеха покрай стените, запокитени към носа. Меките сивкави стени бяха изпъстрени с вдлъбнатини от удрялите се в тях ръчни терминали, инструменти и вероятно човешки глави. Миришеше на кръв и на още нещо — по-дълбоко и интимно.
Пред продоволствения магазин трима войници използваха изолираща пяна, за да залепват мъртвите към стените и да разчистват прохода. Ако имаше гравитация, навярно щяха да ги трупат на куп.
— Ей ти, как си? — попита я една от тях. На Мелба ѝ бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че жената говори на нея.
— Добре съм — отвърна. — Какво е станало?
— Кой може да знае, мамка му? Ти си от техниците по поддръжката, нали? — погледна я втренчено жената.
— Аха — потвърди Мелба. — Мелба Кох. Електрохимик.
— В такъв случай закарай си задника в инженерната — тросна се жената. — Обзалагам се, че имат нужда от теб.
Мелба кимна неволно и движението завъртя тялото ѝ. Жената се пресегна и я спря.
Никога досега не бе участвала в битка, нито бе попадала на място с природно бедствие. Единственият ѝ опит в тази насока бе от урагана, който удари Сан Пауло, когато бе на осем и баща ѝ бе скрил семейството в корпоративното убежище, докато отмине потопът. Видя повечето щети по телевизията, а не на живо. „Принц Томас“ бе като картина от ада. Тук-там виждаше хора, които работеха трескаво, ала труповете преобладаваха. Капки кръв и дребни отломки се носеха по невидимите въздушни течения. При нулева гравитация кръвта полепваше за раната и не можеше да се почисти. С възпалението бе още по-лошо. Дробовете се изпълваха с течност, която не можеше да се откашля. Скоро броят на мъртвите щеше да се увеличи. Ако не бе лежала в противоускорителното кресло, щеше да бъде запокитена към стената със скорост от шестстотин метра в секунда, също като останалите. Никой не би могъл да преживее подобен удар.
Малко по-късно стигна до службата за поддръжка и влетя вътре с облекчение, сякаш бе изпълнила важна задача. Като че ли поне донякъде бе възвърнала контрола си над ситуацията.
Тук миришеше на озон и изгоряла коса. Млад мъж с лице, покрито със синини, бе пристегнат към една преграда с помощта на въже и два електромагнита. Той размахваше в ръце нещо като огромна четка за под, завършваща накрая с масивна мрежа. Приличаше на мухобойка, но всъщност с нея събираше кръвта във въздуха. Пострадалото му лице беше безстрастно, застинало в шок. По бузите му се виждаха пътечки от засъхнали сълзи.
— Ей, коя, по дяволите, си ти?
Мелба се обърна. Непознат мъж във флотска униформа. Десният му крак бе пристегнат в надуваема шина. Пръстите, които се подаваха отпред, бяха подпухнали и тъмновиолетови. Мъжът дишаше тежко и на пресекулки, като някой с пневмония или вътрешен кръвоизлив.