Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Не поемам отговорност за това - каза той, като я подаде.
Кам измъкна с пукот тапата и вдигна вежди към Лус. Тържествено наля напитката в чаша за вино.
- Исках да се извиня - каза той. - Знам, че прекалих. И се чувствам неудобно заради онова, което стана снощи с Даниел. - Изчака Лус да кимне, а после продължи: - Вместо да изпадам в ярост, трябваше просто да те послушам. На теб държа, не на него.
Наблюдавайки как мехурчетата се надигат във виното й, Лус си мислеше, че ако трябва да е честна, щеше да каже, че онзи, на когото държеше, беше Даниел, а не Кам. Трябваше да каже на Кам. Ако той вече съжаляваше, че не я беше послушал снощи, може би сега щеше да започне да я слуша. Тя вдигна чашата си, за да отпие, преди да заговори.
- О, чакай. - Кам сложи длан върху ръката й. - Не можеш да пиеш, докато не сме вдигнали тост за нещо. - Той вдигна чашата си и я погледна в очите. - Какво да бъде? Ти избери.
Остъклената врата се затръшна и типовете, които пушеха на входа, влязоха обратно вътре. По-високият, с мазна черна коса, чип нос и много мръсни нокти, хвърли един поглед на Лус и се отправи към тях.
- Какво празнуваме? - Той й се ухили похотливо, като побутна вдигнатата й чаша със своята. Наведе се към нея и тя почувства как плътта на бедрото му се притиска в нейното през фланелената му риза. - Първата вечер навън на сладураната? Кога е вечерният час?
- Празнуваме това, че ще си измъкнеш задника отново навън още в този миг - каза Кам толкова любезно, сякаш току-що беше съобщил, че Лус има рожден ден. Прикова зелените си очи върху мъжа, който оголи малките си, заострени зъби и едри венци.
- Навън, а? Само ако взема и нея със себе си.
Той понечи да сграбчи ръката на Лус. След начина, по който беше започнало сбиването с Даниел, Лус очакваше, че на Кам няма да му трябва особено оправдание да си изпусне отново нервите. Особено ако наистина пиеше тук цял ден. Но Кам остана забележително хладнокръвен.
Всичко, което направи, беше да перне ръката на онзи с бързината, грациозността и бруталната сила на лъв, който пер-ва мишка.
Кам проследи как онзи залитна няколко крачки назад. Тръсна ръка с отегчено изражение на лицето, после погали китката на Лус, която типът се беше опитал да сграбчи.
- Съжалявам за това. Та какво казваше за снощи?
- Казвах... - Лус почувства как кръвта се отдръпна от лицето й. Точно над главата на Кам подобно на отваряща се в про-зявка уста се беше разтворила огромна бездна от непрогледна тъмнина, която се простираше напред и се разгръщаше, докато се превърна в най-голямата, най-черната сянка, която някога беше виждала. Полъх на леденостуден въздух изригна от сърцевината й и Лус почувства смразяващата студенина на сянката дори върху пръстите на Кам, които още обхождаха кожата й.
- О, Боже мой - прошепна тя.
Чу се трясък на стъкло, когато онзи тип разби високата си чаша в главата на Кам.
Кам бавно се изправи от стола си и отърси няколко късчета стъкло от косата си. Обърна се с лице към мъжа, който вероятно беше два пъти по-възрастен от него и няколко сантиметра по-висок.
Лус се сви на високото си столче, отдръпвайки се от онова, което усещаше, че предстои да се случи между Кам и другия тип. И от онова, което се боеше, че може да се случи с тази стелеща се, черна като нощта сянка над главата й.
- Престанете - каза рязко огромният барман, без дори да си прави труда да вдигне очи от списанието си „Файт“.
Типът веднага посегна да замахне сляпо по Кам, който понасяше свирепите юмручни удари, сякаш бяха леки пляскания на дете.
Лус не бе единствената удивена от хладнокръвното спокойствие на Кам. Танцьорът с кожените панталони се беше свил боязливо до джубокса. А след като удари Кам няколко пъти, дори типът с мазната коса отстъпи назад и остана да стои там, смутен.
Междувременно сянката се разстилаше по тавана, тъмни пипала израстваха като плевели и се спускаха все по-близо и по-близо над главите им. Лус трепна и се сниши точно когато Кам парира един последен юмручен удар от ядосания тип.
А после реши да отвърне на удара.
Беше само едно обикновено трепване на пръстите му, сякаш Кам изтупваше от себе си сухо листо. В един миг онзи тип се беше хвърлил към лицето му, но когато пръстите на Кам докоснаха гърдите на противника му, онзи полетя - изгуби опора под краката си и излетя във въздуха: изхвърлени бирени бутилки се разпиляха след него, докато гърбът му се блъсна в отсрещната стена близо до джубокса.
Той разтърка главата си и, стенейки, започна да се надига до приклекнало положение.
- Как го направи? - Очите на Лус бяха широко отворени.
Кам я пренебрегна, обърна се към по-ниския, по-набит приятел на онзи тип, и каза: