Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Кам.
- О, хубаво, донесла си го. - Той взе колието от ръцете й и я завъртя кръгом. - Дай да ти помогна да го сложиш.
- Не, чакай...
- Ето - каза той. - Наистина ти отива. Погледни. - Той я побутна по скърцащите дървени дъски на пода към прозореца на бара, където многобройни групи бяха разлепили съобщения за концерти - „Старите любови. Капки от омраза. Домашни фойерверки“. Лус би предпочела да разгледа някои от тях, вместо да се взира в отражението си. - Виждаш ли?
Не можеше наистина да различи чертите си в изпръскано-то с кал стъкло на прозореца, но златната висулка проблясваше върху топлата й кожа. Притисна ръка към нея. Беше прекрасна. И толкова забележителна, с мъничката ръчно изработена змия, виеща се в средата. Не приличаше на никое от онези неща, които можеш да видиш по битаците на тротоара, където местни жители излагаха за продан занаятчийски произведения на надути цени за туристите; типични за щата Джор-джия сувенири, произведени във Филипините. Зад отражението й в прозореца небето беше в наситено оранжев цвят като захарен бонбон, накъсан на места от тънки линии розови облаци.
- За снощи... - подхвана Кам. Тя смътно виждаше как розовите му устни се движат в стъклото над рамото й.
- Аз също исках да поговоря с теб за снощи - каза Лус, като застана до него. Виждаше самите връхчета на татуировката във форма на слънце с лъчи на тила му.
- Ела вътре - каза той, като я поведе обратно към наполовина излязлата от пантите остъклена врата. - Можем да поговорим там.
Отвътре барът беше с дървена ламперия, единствената светлина идваше от няколко мъждиви оранжеви лампи. По стената бяха окачени разклонени рога във всякакви размери и форми, а над бара висеше препариран гепард, който изглеждаше готов да се хвърли в атака всеки момент. Избеляла цветна композиция с надпис „Служители на клуб „Лос“, окръг Пуласки, 1964-1965“ беше единствената друга украса на стената: на нея се виждаха стотина овални лица, които се усмихваха скромно над папийонки в пастелни цветове. Джубоксът свиреше Зиги Стардъст, а някакъв по-възрастен тип с бръсната глава и кожени панталони си тананикаше, танцувайки сам в средата на малка издигната сцена. Освен Лус и Кам единственият друг човек в заведението беше той.
Кам посочи две високи столчета. Износените зелени коже-’ ни възглавнички се бяха разцепили по средата и бежовият
пълнеж избиваше навън като едри пуканки. На мястото, към което се насочи Кам, вече имаше полупразна чаша. Напитката в нея беше светлокафява и разредена с лед, чашата беше запотена.
- Какво е това? - попита Лус.
- Контрабанден алкохол от Джорджия - каза той, като отпи голяма глътка. - Не го препоръчвам за начало. - Когато тя го погледна с присвити очи, той каза: - Цял ден съм тук.
- Очарователно - каза Лус, като опипваше златното колие. - Ти на колко си - седемдесет? Да седиш сам в някакъв бар цял ден?
Макар и да не беше твърде пиян, не й се нравеше идеята да дойде чак до тук, за да скъса снего, и да го завари в състояние, в което да не може да я разбере. Освен това започваше да се чуди как ще се прибере обратно в училище. Дори не знаеше къде се намира това място.
- Оу - Кам разтърка гърдите си, точно до сърцето. - Лус, красотата на това, да си временно отстранен от училище е във факта, че никой не усеща отсъствието ти по време на часовете. Помислих си, че заслужавам малко време за възстановяване. -Той наклони глава. - Какво всъщност те притеснява? Това място ли? Или сбиването снощи? Или фактът, че не ни обслужват? - Той повиши глас, за да извика последните думи, до-статъчно високо, че да накара огромен, снажен барман да излезе с олюляваща се походка от кухнята зад бара. Барманът имаше дълга, подредена на „етажи“ коса с малки плитчици, и татуировки, които приличаха на сплетена човешка коса, покриващи изцяло ръцете му. Беше невероятно мускулест и сигурно тежеше сто и петдесет кила.
Кам се обърна към Лус и се усмихна:
- Какво ще пиеш?
- Все ми е едно - каза Лус. - Всъщност нямам определени предпочитания.
- На моя купон пиеше шампанско - каза Кам. - Виждаш ли кой внимава? - Той я побутна с рамо. - Най-хубавото ви шампанско - обърна се той към бармана, който отметна глава назад и нададе престорен накъсан смях.
Без да направи опит да поиска личната карта на Лус, или дори да хвърли към нея достатъчно дълъг поглед, за да отгатне възрастта й, барманът се наведе към малък хладилник с плъзгаща се стъклена врата. Бутилките прозвънваха, докато ровеше и тършуваше. След доста време, според Лус, той се появи отново с миниатюрна бутилка „Фрекснет“. Май нещо оранжево плуваше на дъното.