Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Но виж колко различно стоят нещата — продължи Хамънд, — когато създаваш развлечения. Човек може да мине и без развлечения. Затова правителството няма право да се меси в работата ми. Ако поискам по пет хиляди долара на ден за разглеждането на моя парк, кой ще ме спре? В крайна сметка никой няма да идва тук насила. И вместо да бъде обявена за пладнешки обир, високата цена всъщност прави парка още по-привлекателен. Посещението в него се превръща в белег за високо обществено положение, а всички американци обичат това. Същото се отнася и за японците, а пък те разполагат с много повече пари.
Хамънд довърши сладоледа си и Мария безмълвно прибра купичката.
— Не е тукашна — поясни старецът. — Родена е в Хаити. Майка й е французойка. Така или иначе, Хенри, сигурно си спомняш, че насочихме моята фирма в тази област… преди всичко, за да бъдем застраховани срещу правителствена намеса. От намесата на всички правителства по света…
— Понеже стана дума за света…
— Вече подписахме договора да наемем един от големите Азорски острови, където ще построим европейския Юрски парк — усмихна се Хамънд. — А, както знаеш, отдавна се сдобихме с един остров близо до Гуам за японския Юрски парк. Строителството на другите два парка ще започне в началото на следващата година. След четири години всички ще бъдат завършени. Дотогава чистата годишна печалба ще надвишава десет милиарда долара, а приходите от реклама, телевизионни предавания и авторски права сигурно ще я удвоят. Не виждам смисъл да си губим времето и да създаваме домашни любимци. Доколкото разбрах, Лу Доджсън си е въобразил, че това влиза в плановете ни.
— Двайсет милиарда на година — тихо каза Ву и поклати глава.
— И то в най-лошия случай — уточни Хамънд и пак се усмихна. — Но няма смисъл отсега да говорим за това. Още сладолед, Хенри?
— Намери ли го? — почти изкрещя Арнолд, когато пазачът влезе в контролната зала.
— Не, господин Арнолд.
— Какво се мотаеш, намери го!
— Едва ли е в сградата, господин Арнолд.
— Тогава провери в хижата — каза Арнолд, — виж в помещенията на персонала, иди и до генератора, търси навсякъде, но го намери.
— Ами… — Пазачът се поколеба. — Господин Недри беше онзи дебелият, нали?
— Да — потвърди Арнолд. — Той е дебел. Дебел мухльо.
— Джими, дето охранява главното фоайе, каза, че видял дебелия да отива в гаража.
— В гаража ли? — Мълдун рязко се обърна. — Кога?
— Преди десетина-петнайсет минути.
— Божичко! — възкликна Мълдун.
Спирачките на джипа изскърцаха.
— Извинявайте! — каза Хардинг.
В светлината на фаровете Ели видя стадо апатозаври, които тромаво пресичаха пътя. Възрастните бяха шест. Всеки беше колкото къща. С тях вървеше и малък апатозавър, който бе колкото едър кон. Животните се движеха бавно и тихо, без изобщо да поглеждат към джипа и към светещите фарове. Малкият спря за малко да пие вода от една локва, после продължи с останалите.
Ако пътя им пресичаха стадо слонове, те щяха да се стреснат от пристигането на колата, щяха да ревнат и да наобиколят малкото, за да го защитят. Но тези животни, изглежда, не изпитваха страх.
— Нима не ни виждат? — учуди се Ели.
— Всъщност не — отвърна Хардинг. — Е, в буквалния смисъл на думата ни виждат, но ние не означаваме нищо за тях. Много рядко излизаме с колите нощем и на тях им липсва опит. Сега сме просто един странен миризлив предмет в техния свят. Не ги заплашваме с нищо и затова не се интересуват от нас. Понякога ми се случва да изляза през нощта, за да прегледам някое болно животно, а на връщане тези приятели са ме държали с часове на пътя.
— Как постъпвате в такива случаи?
— Пускам запис на рев на тиранозавър — ухили се Хардинг. — Това ги кара да се размърдат. Не че особено ги е страх от тиранозаврите. Апатозаврите са толкова грамадни, че едва ли някой може да им излезе насреща. Ще строшат врата на тиранозавъра с едно замахване на опашката. И го знаят. Тиранозавърът също.
— Значи ни виждат. Ами ако слезем от колата…
— Вероятно няма да реагират — сви рамене Хардинг. — Динозаврите имат остро зрение, но зрителната им система, общо взето, е като тази на земноводните — реагира на движение. Те почти не виждат неподвижни предмети.
Животните продължиха пътя си. Мократа им от дъжда кожа лъщеше на светлината от фаровете. Хардинг включи джипа на скорост.
— Вече можем да продължим — каза той.