Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Добре. — Ву се загледа в красивото момиче, което мълчаливо им сервираше. Проследи я с поглед, докато то излезе от стаята, после се обърна към единствения видеоекран, монтиран на стената. Той беше тъмен. — Екранът не работи — каза Ву.
— Нима? — Хамънд хвърли поглед към екрана. — Сигурно заради бурята. — Той посегна към телефона. — Ще се обадя на Джон в контролната зала.
Ву чу съскането и пукота по линията. Хамънд сви рамене и остави слушалката.
— И телефоните не са в ред — рече той. — Или може би Недри още прехвърля данни. Този уикенд има да оправя доста дефекти. Гений е в своята област, но към края трябваше доста да го притиснем, за да сме сигурни, че ще свърши всичко както трябва.
— Дали да не отскоча до контролната зала? — попита Ву.
— Не, не — спря го Хамънд. — Няма нужда. Ако има проблеми, все някак ще разберем. А, ето.
Мария се върна с две купички сладолед.
— Поне го опитай, Хенри — покани го Хамънд. — Направен е с пресен джинджифил от източната част на острова. Зная, че сладкото е слабост на старите хора, но все пак…
Ву послушно гребна една лъжичка. Навън проблесна светкавица и се чу оглушителна гръмотевица.
— Беше наблизо — каза Ву. — Дано децата не се уплашат от бурята.
— Ами, ще се уплашат! — рече Хамънд и опита от сладоледа. — И въпреки всичко, Хенри, не мога да се отърва от някои опасения във връзка с парка.
Дълбоко в себе си Ву изпита облекчение. Може би старецът все пак щеше да приеме фактите.
— Какви опасения?
— Както знаеш, Юрският парк е предназначен преди всичко за малки посетители. Всички деца по света обичат динозаврите и ще бъдат възхитени… просто възхитени… от нашия парк. Личицата им ще светят от радост, че най-после са видели тези чудесни животни. Но се боя… че няма да доживея този миг, Хенри. Няма да доживея да видя радостта по лицата им.
— Мисля, че съществуват и други проблеми — намръщено каза Ву.
— Но никой от тях не ме притеснява толкова — рече Хамънд. — Най-голямата ми грижа е, че няма да доживея да видя грейналите им от възторг лица. Този парк е истинска победа за нас. Ние осъществихме плановете си. Ако си спомняш, първоначалното ни намерение беше да използваме новите технологии на генното инженерство, за да направим пари. Много пари.
Ву знаеше, че Хамънд ще се впусне в една от любимите си речи. Той вдигна ръка.
— Всичко това ми е известно, Джон…
— Ако смяташ да създаваш биоинженерингова фирма, как ще постъпиш? Ще произвеждаш ли нещо, с което да помогнеш на човечеството в борбата с болестите? За Бога, не. Ужасна идея. Изключително глупав начин да се възползваш от новата технология. — Хамънд тъжно поклати глава. — И все пак сигурно си спомняш, че първите компании, занимаващи се с генно инженерство, като „Дженентек“ и „Ситъс“, насочиха усилията си именно към създаването на фармацевтични средства. Нови лекарства за човечеството. Наистина благородни подбуди. За жалост лекарствата се натъкват на всевъзможни препятствия. Само изследванията, които се правят в Управлението за разпространение на лекарствени средства, отнемат между пет и осем години, и то ако имаш късмет. Има и по-лош вариант — да ти попречат силите, които действат на пазара. Представи си, че си създал чудотворно лекарство срещу рак или инфаркт, какъвто беше случаят с „Дженентек“. Представи си, че поискаш цената за една доза да бъде хиляда-две хиляди долара. Може би си въобразяваш, че е твое право. В крайна сметка нали ти си изобретил лекарството, финансирал си целия процес на създаването му. Тогава би трябвало да имаш право сам да му определиш цената. Но смяташ ли, че правителството ще ти позволи да го сториш? Не, Хенри, то няма да допусне подобно нещо. Болните няма да плащат хиляда долара за една доза от така нужното им лекарство. Те няма да бъдат благодарни, напротив, ще бъдат възмутени. Червеният кръст също няма да плати. Ще каже, че е пладнешки обир. Поради всичко изброено дотук ще се натъкнеш на множество пречки. Ще отхвърлят молбата ти за патент. Ще закъснее разрешението за производство. Все нещо ще те принуди да мислиш по-реалистично и да намалиш цената на лекарството си. От гледна точка на бизнеса, да помагаш на човечеството се оказва много рисковано начинание. Лично аз никога не бих го правил.
Ву и преди беше чувал тези доводи. И знаеше, че Хамънд е прав. Някои от лекарствата, създадени по новите методи, наистина бяха претърпели провал заради необяснимото протакане и проблемите с патентите.