Фурията на курсора

Септимус хвърли раздразнен поглед в посока към столицата.

— Не се тревожи. Ще оправя това. Омъжи се за мен.

— Но той никога няма да го позволи! — настоя Исана.

Септимус сви рамене и се усмихна.

— Душевният потрес ще му е полезен и той ще го преживее. Омъжи се за мен.

Исана удивено примигна.

— Но той е Първият лорд!

— А аз съм принцепсът — парира Септимус. — Но работата като цяло не е в титлите. Той може да е Първият лорд, но също така е и мой баща и великите фурии знаят колко пъти сме се сблъсквали. Омъжи се за мен.

— Но това може да ти донесе само проблеми — настоя Исана.

— Защото баща ми се стреми да поддържа стария ред, любов моя — той се наведе още по-ниско и очите му ярко заискриха. — Той не разбира, че идва времето, когато този ред трябва да се промени — Алера трябва да стане по-добра за всички — не само за гражданите. Не само за онези, които са достатъчно силни, за да получат каквото пожелаят. Империята трябва да се промени.

Очите му горяха, вяра в собствената правота и страст изпълваха гласа му.

— Когато стана Първи лорд, аз ще бъда част от тези промени. И искам ти да си до мен, когато започна това.

Той се притисна в нея, нежно я положи на одеялото и я целуна. Шокът на Исана се превърна във внезапен ураган от наслада и желание, тя почувства как тялото й се топи и размеква под него, когато той я целуна нежно, силно, настойчиво и горещо.

Нямаше представа колко дълго продължи целувката, но когато устните им най-накрая се разделиха, Исана почувства топлината на пламъка, който гори вътре в нея. Желанието беше толкова голямо, че тя трудно можеше да се концентрира.

Устните му се плъзнаха към шията й и той бавно, с наслада покри с целувки кожата й, усещайки под нея бесния ритъм на сърцето й. Бавно вдигна глава и я погледна в очите.

— Омъжи се за мен, Исана — каза тихо.

Тя почувства с какво нетърпение той чака отговора й, почувства дивия зов на тялото му, избликът на страстта му, неговата топлина и любов към нея — и изведнъж тя видя и нещо друго в очите му. В тях за миг проблесна несигурност и страх.

Септимус се страхуваше. Страхуваше се, че тя ще каже „не“.

Сърцето на Исана беше на път да се пръсне просто от осъзнаването, че той може да бъде наранен. Докосна бузата му с длан. Тя никога няма да го нарани, никога няма да му причини болка. Никога.

И той я обичаше. Обичаше я. Тя усещаше това в него — много силно чувство на обич, което само нарастваше с времето, откликвайки на същите чувства в самата нея.

Сълзи напълниха очите й и тя издиша през смях:

— Да. Да.

Радостта на Септимус избухна и я покри като поток и тя се гмурна в него, изпълни се с него, за да целува лицето му, и шията, и ръцете, да усети неговия вкус, да пие неговата топлина и красота.

Разумът отстъпи място на възторга и желанието и ръцете на Исана се движеха сякаш сами, разкъсвайки туниката му, за да може да прокара ръце, нокти и уста по плътните мускули под нея.