Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— А ако вашето предположение се окаже правилно и благодарение на него ние намерим престъпника? И това ли не искате?
И отново мълчание, тежко, изпълнено не с напрежение, а както се стори на Настя, с тъга и безизходност. Любопитно момче е този журналист обаче. Нещо го е смачкало, превило го е до земята, напълно му е убило желанието да върви напред. Нима е това, което се случи с жена му? Странно… Може би все пак са я изнасилвали, докато са я държали заключена, и тя е разказала това на мъжа си, а е решила да го скрие от следствието? Напълно е възможно. Но пак не е ясно откъде у Нилски се е вселило такова равнодушие към издирването на престъпниците, нали той би трябвало да е заинтересован. Макар че, ако става дума за насилие над жена му и за стремеж това да остане скрито за чуждите хора, естествено е той да не се стреми да помага, за него и за Яна ще бъде по-добре истината никога да не изплува.
Настя бързо вдигна ръка до очите си, за да види колко е часът (както обикновено, очилата й бяха в чантата), и направи уплашена физиономия.
— Господи, съвсем забравих, че трябва да се обадя по телефона…
Тя грабна слушалката на радиотелефона и тръгна към вратата на хола, изписвайки смутена усмивка на лицето си.
— Това е служебен разговор, Руслан Андреевич, не се обиждайте.
— Да, да, разбира се — разсеяно отговори той.
В антрето Настя няколко секунди повоюва със сложните брави на дебелата стоманена врата и тихичко излезе на стълбищната площадка. Добре ще е да улови Серьожа Зарубин, днес той трябва да лети за Кемерово, Гмиря все пак му издейства командировка въпреки яростната съпротива на Афоня. Тя извади късмет. Зарубин вдигна слушалката почти веднага.
— Кога летиш? — попита Настя.
— В осем и нещо.
— Серьожа, веднага се обади на Воронова и я попитай как да намериш Яна — бързо и полугласно заговори тя. — Аз засега разговарям с Нилски, Воронова работи в другата стая. Престори се на наивник, нека тя ти даде телефонен номер, на който можеш да се свържеш със съпруга й, той заведе някъде Яна. Непременно ги намери. Трябва да знам дали сред познатите на Яна има някой фанатичен почитател на Марк Твен. Това първо. И второ: имало ли е заплахи или просто изразено недоволство по адрес на Нилски във връзка с негови публикации. Ще го направиш ли?
— Че как. Доколкото разбирам, ти маскираш интереса си?
— Не, аз го изразих, но Нилски категорично отказва да обсъжда това. Ще трябва да се престоря, че това ми е било достатъчно. Засега ще се прикривам, а ти опитай да разприказваш Яна.
— Добре. Ще ти звънна, ако науча нещо.
Настя едва се бе върнала в уютния хол и бе поставила слушалката обратно върху апарата, когато телефонът тихо зазвъня. Тя въпросително погледна Руслан, но той отрицателно завъртя глава.
— Наталия Александровна ще вдигне от кабинета.
Настя се настани по-удобно в мекия фотьойл и отново отвори бележника си.
— Руслан Андреевич, ще трябва да ви задам и други въпроси, на които вероятно ще ви бъде неприятно да отговаряте, а на мен ще ми бъде неприятно да ги задавам. Но това влиза в кръга на задълженията ми. Работата ми е такава, разбирате ли?
— Все още не — доста хладно отвърна Нилски.
— Та вие сте писали много за проблемите на милицията и прокуратурата и съм сигурна, че разбирате — всеки милиционер има началник, и то не един. А оперативният работник също е милиционер. И аз имам началници, и те имат свои версии, обясняващи убийството на Тимур и отвличането на жена ви. Аз мога да бъда съгласна или несъгласна с тези версии, но никой не ме пита, просто ми възлагат да ги проверя. И аз съм длъжна да задам съответните въпроси и после да докладвам резултатите на началството. Дори това никак да не ми е по сърце.
По устните на Нилски плъзна лека усмивка и веднага угасна.
— А това не ви е по сърце, така ли?
— Никак. Тоест, толкова не ми е по сърце, че езикът ми не се обръща да задавам тези въпроси, седнала в дома на Наталия Александровна и злоупотребявайки с нейното гостоприемство. Но се налага. И тъй, Руслан Андреевич, въпрос първи: кога се запознахте с Андрей Константинович?
— Аз ли? Сега ще ви кажа точно кога… Струва ми се, че беше през деветдесет и първа… Да, точно така, декември деветдесет и първа година. Бях в Москва точно по времето, когато подписаха Беловежката спогодба. Бях в отпуск, но от редакцията ми се обадиха и ми казаха, че отпускът ми се прекратява и след като и бездруго съм в столицата, трябва максимално да се възползвам от това, да вземам интервюта от видни политици и известни хора, да правя коментари и така нататък.