Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Разбира се. — По лицето на Нилски се появи слабо подобие на усмивка. — Странен въпрос. Според мен не е възможно да се намери човек, който поне веднъж в живота си да не е отстоявал правото си да вижда ситуацията от своята камбанария. Жалко, че по-рано не съм знаел тази фраза на Твен, би могла да ми послужи в подобни спорове. Разбира се, това е ужасно банална максима, но когато се позоваваш на авторитет, тя веднага добива тежест, става значима.
— Руслан Андреевич — започна плавно да се доближава тя до главното, което я интересуваше в момента, — а дали сред хората, с които сте спорили за това, има такива, които може сериозно да са ви се разсърдили?
Той я гледаше с очи, в които не се мяркаше дори искрица разбиране. Настя си помисли, че сигурно е формулирала въпроса си прекалено деликатно и поради това — прекалено завоалирано. Трябваше да се изрази по-простичко. В края на краищата Нилски не е противник, той просто е човек, който не иска да сътрудничи. А това съвсем не е едно и също. „Ами ако все пак е противник? — Тази мисъл й се мярна и веднага изчезна, потисната от напълно рационални аргументи. — Не, не, това е глупост. За какво му е да отвлича Яна? Да убие Тимур — с доста усилия е възможно да се съглася, защото все пак може да се открие мотив: ревнувал е жена си и е убил човека. Но да отвлече Яна, да организира писмото и плъховете… По толкова сложен начин да отклони подозренията от себе си? За това е нужно време, нужни са помощници, за да се организира, да се търсят хора, кола, жилище, в което да държат Яна, после тези ужасни плъхове… Не, прекалено подредено е. Тук няма мотив“.
— Не ме ли разбирате?
— Честно казано, не твърде добре.
— Тогава ще ви попитам направо: не ви ли се е случвало героите на вашите публикации да не са били съгласни с вашето виждане за ситуацията? Може да са били недоволни, да са предявявали претенции към вас? Да са ви заплашвали? И в писмото, което са ви подхвърлили, да цитират Марк Твен, сякаш ви напомнят ваши собствени думи, с които сте защитавали своя гледна точка и правото си да пишете за тях така, както сте го направили. Възможно ли е това?
— Възможно е.
Той произнесе тези думи с лекота, без да се замисли дори за секунда. С лекота, така, както би произнесъл такива думи човек, който отдавна и много е мислил по въпроса и е стигнал до категорични изводи.
Настя веднага отвори бележника си и се приготви да записва.
— Можете ли да назовете имена?
— Не.
И отново отговорът последва без никакво забавяне, сякаш е бил готов отдавна. Интересно. Много интересно…
— Защо, Руслан Андреевич? Забравили ли сте тези имена? Или причината е в нещо друго?
— Няма да ги назова.
— Страхувате ли се? Те наистина са ви заплашвали и сега вие се страхувате за жена си, за децата си и за самия себе си, така ли? Тези хора са толкова могъщи, че ние, обикновените ченгета, никога не можем да ги обезвредим, докато те могат да ви отровят живота? Така разсъждавате, нали?
— Анастасия Павловна, нека приключим тази тема. По никакъв начин няма да ви кажа нито едно име.
Нилски не я поглеждаше, но говореше все така твърдо, поне Настя не долови в гласа му и сянка от колебание. Значи той отдавна беше взел решението, още преди да разговаря с нея. Но защо? Нима е уцелила болното място и цялата работа е в публикациите? Ех, че ще се радва Афоня! Жалко…
— Е, добре, тогава аз сама ще изброявам имената — въздъхна Настя и отвори бележника на друга страница, където бяха записани резултатите от нейните нощни бдения пред компютъра в търсене на статии, написани от Руслан Нилски. — Александър Богорад, по прякор Богомолеца, крупен престъпен авторитет, ваш земляк.
В отговор получи мълчание.
— Следващият — Георгий Гринко, строителен бизнес.
Отново мълчание.
— Има още един — Евгений Фетисов, в момента депутат в Държавната дума, а в миналото крупен аферист, създател на печално известната в Кемеровска област финансова пирамида „Елит“. Дълги години е бил свързан с групировката на Богомолеца и от година на година тези връзки стават все по-стабилни. Спомняте ли си го?
— Анастасия Павловна, нищо няма да ви кажа.
— Но защо?
— Защото нищо не знам. Не, неправилно се изразих… Нищо не знам със сигурност, разбирате ли? Мога само да предполагам. Ако изразя своите предположения, ще ви насоча към конкретен човек и той може да пострада невинен, защото моите предположения ще се окажат неверни. Не искам да става така.