Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Това не е важно. Нали сте го написали, значи умеете да правите това. Руслан Андреевич, помогнете ми, моля ви. Тук е нужна фантазия, а аз съм зле с фантазията.
— Фантазията е нещо опасно, Анастасия Павловна. Може да изфантазирам нещо, а вие да ми повярвате и да тикнете зад решетките невинен човек. Не се ли страхувате, че може да стане така?
— Не се страхувам. Никой няма да хукне да задържа човек, който ще се окаже виновник във вашата измислена история. Ние отначало грижливо ще съберем всички сведения за него, ще ги проверим и едва тогава ще вземем решение.
— Извинете, Анастасия Павловна, но вие или сте голяма оптимистка, или самата вие живеете в света на фантазиите. Аз дълги години съм работил в тясно сътрудничество с нашата кемеровска милиция и добре знам как те проверяват сведенията. И особено как ги събират. Отнасям се с голямо уважение към вашата професия, но нямам основания да смятам, че московските криминалисти са с нещо по-добри от нашите, сибирските. Дори да работят на „Петровка“.
Така, това го разбрахме, не обичаме милицията и й нямаме доверие. Какво пък, напълно естествено е, днес в цялата страна едва ли ще се намери човек, който да е на друго мнение. Дори да се намери такъв безумец, то ще е само в психиатрията. Но и това едва ли е възможно… Добре де, никой не обича милицията, най-малко пък в днешното й състояние, и не е длъжен да я обича, в този смисъл Руслан Нилски не е изключение. Но нали съществува здравото чувство за самосъхранение. Отвлекли са жена ти, държали са я няколко дни в някаква къща, после са я пуснали и са започнали да ти подхвърлят идиотски писма и кутии с умрели плъхове. Нима можеш да продължиш живота си спокойно и да не мислиш за нищо лошо, без да си разбрал причината за подобни събития и без да е отстранен източникът на опасност? Освен това у Нилски, щом е бил журналист, и то по всичко личи — първокласен журналист, би трябвало да е живо нормалното любопитство: какво се крие зад това, защо се случва? Не е възможно да не му е интересно.
— Руслан Андреевич, сред вашите познати има ли запалени почитатели на Марк Твен? — попита Настя.
— На Марк Твен ли?
Недоумението леко оживи очите му, появи се блясък, но веднага изчезна.
— Какво общо има Марк Твен?
— Писмото, което са ви подхвърлили, съдържа една-единствена фраза, която принадлежи на този писател. Не е много популярна фраза, не можеш да я срещнеш често. Могат да я цитират само истински познавачи на неговото творчество.
Нилски мълчеше, размишляваше за нещо. Раменете му бяха отпуснати, погледът — устремен към една керамична фигурка на рафта.
— Не… Мисля, че няма. Във всеки случай аз не мога да се сетя за такива хора. Но защо… Да не би да смятате, че това писмо е написал човек, когото познавам?
— Не съм сигурна в това. Нещо повече, изобщо не знам кой го е написал, но нали трябва да науча. Затова задавам въпросите си. Разбирате ли, щом никой не е пипнал жена ви с пръст, щом никой не я е обидил и не й е сторил нищо лошо, освен че са я откарали насила и са я държали известно време затворена, аз имам всички основания да смятам, че похитителите имат добро отношение към нея. Затова ми хрумна мисълта за кръга от ваши познати. Разбирате ли логиката ми?
— Да, напълно — кимна Руслан.
— И в този план особено ме интересуват познатите на съпругата ви. Може би сред тях има любители на Марк Твен? Спомнете си, моля.
— Яна никога не е споменавала за такива хора. Щях да запомня, ако беше говорила за това. Все пак, съгласете се, Марк Твен днес не е на мода, негови почитатели не се срещат на всяка крачка. А между другото, от кое произведение е тази фраза?
— Не знам — с усмивка призна Настя. — Аз съм я чела в сборник с афоризми. Отдавна, преди много години. „Ако всички хора разсъждаваха еднакво, никой нямаше да залага на конни състезания“. Запомнила съм я, защото тя има непосредствено отношение към моята работа. Ако всички хора разсъждаваха еднакво, нямаше да съществува престъпност. Хората например решават, че не е хубаво да се убива и краде, и всички еднакво спазват това правило, и на никого дори не хрумва да го наруши. Ако всички хора разсъждаваха еднакво, човечеството отдавна щеше да е измряло. Нямаше да има нито открития, нито изобретения, изобщо никакъв прогрес. За това може да се разсъждава дълго… Никога ли не сте дискутирали тази тема? Не ви ли се е случвало да доказвате, че вашата гледна точка за дадена ситуация изобщо не е задължително да съвпада с гледната точка на вашия опонент?