Смъртта като изкуство

— Как ще се въоръжавате?

— Ще се обадя на Зарубин — позасмя се Настя, — ще изслушам поредната серия стонове и ще изтръгна от него обещание да събере информация за Лесогоров. За разговора с него трябва да се подготвя добре, за да удрям право в целта, точно и силно. Не мога да си позволя несполучлив опит, разбираш ли?

Льоша погледна жена си недоверчиво.

— Значи, мислиш, че той е… Богомолов?

— Какви ги приказваш — засмя се тя. — В никакъв случай. За какво му е на Артьом Богомолов? Ако е имал някакви лични сметки за разчистване с Лев Алексеевич, той просто е щял да направи каквото е смятал за нужно и толкоз. За какво би му потрябвала цялата тая досадна история с пиесата и спонсора? Не, Льоша, Лесогоров няма никакви мотиви за покушение срещу Богомолов, напротив, той е заинтересован Лев Алексеевич да бъде жив и здрав и да постави срещу парички неговата жалка пиеска. Без Богомолов нашият Артьом е останал самотен в лагера на врага, защото виж какво се получава: драматургът Малашченко е категорично против тази пиеса, а и директорът Бережной, и гост-режисьорът Дудник, и дори главният администратор Семаков обичат и уважават драматурга. Тоест цялата част от театъра, от която зависи нещо, смята, че пиесата е лоша и не би си късала нервите с нея. Ще ти кажа нещо повече: случайно научих, че дата за премиерата още не е определена, тоест постановката на спектакъла не е включена в плана. И знаеш ли защо?

— Защо? Между другото, за пръв път чувам, че в театъра съществува план. Та това е творчество, какъв ти план при него? — учуди се Чистяков.

— Льоша, творчеството може да съществува само когато е подкрепено с пари. Трябва да се плащат заплати на хората, трябва да се шият костюми, да се подготвят декори, да се купува реквизит и тем подобни, а това, между другото, струва пари. Там, където има пари, непременно трябва да има план, другояче не става. И ако пиесата се поставяше със средства на театъра, датите на подготовката и премиерата отдавна щяха да бъдат определени. А тук става дума за спонсорски пари, които постъпват на траншове. При това договорът между спонсора и театъра е съставен максимално лоялно, според него авторът всеки момент може да се откаже от сътрудничеството, ако не му хареса как върви работата върху неговата пиеса, но и театърът на свой ред може всеки момент да се откаже от работата върху пиесата и да прекрати всякаква подготовка. При това вече похарчените пари не се връщат на спонсора и не се компенсират по никакъв начин. Разбираш ли какво означава това?

— Това очевидно означава, че спонсорът се е съгласил на такива немислими условия, защото сериозно е бил заинтересован от нещо — предположи Алексей. — Ти не знаеш ли от какво?

Настя сви рамене.

— Два варианта: или спонсорът има личен интерес, за който никой не знае и дори не се досеща, и просто използва Лесогоров и неговата пиеса като собствено оръдие, или обратното — личен интерес има Лесогоров, а спонсорът е негов инструмент. Във всеки случай тази двойка е успяла да убеди Богомолов и сега Артьом с всички сили се старае театърът да не се възползва от правата си по договора и да не отхвърли пиесата. Ето защо се съгласява с всякакви отстъпки, внася безброй поправки и с никого не спори. И естествено, няма намерение да използва своите права за разваляне на договора, неговата главна задача е да възпре театъра да направи аналогична стъпка. Изобщо, Льоша, тук има някаква сложна схема и за да я проумея, трябва много добре да се подготвя. Между другото, изобщо не е задължително това да има и най-малко отношение към покушението срещу Богомолов. Най-вероятно това са две абсолютно различни истории, които просто са съвпаднали във времето и пространството.