Шпионите на Собек [bg]

Глава десета

Текану: скрито, тайно място

Амеротке коленичи пред писалищната масичка в стаята си в къщата за гости. Беше се измил и приключил ритуалното си очистване и сега похапваше вкусна патица, сготвена с нарови зърна и гарнирана с мек плодов хляб. Дъвчеше разсеяно, докато гледаше в двата папирусови документа, на които предната нощ бе начертал стъпалата на казусите си. Един безспорен факт свързваше всички тези стъпала — аритите! Амеротке спря да яде, като си спомни изследователската задълбоченост, с която се отличаваше умът на неговия някогашен учител жрец и неизменният му въпрос: „Вярно ли е това? Докажи го!“ Всъщност, като се изключи начинът, по който всички бяха умрели, помисли си той, имаше твърде малко доказателства, че жертвите в Дома на гората са били убити от аритите. Спомни си смущението, обхванало го предишната нощ относно убийството на онзи затворник в Дома на веригите. „Ами ако — промърмори си той — тук няма никаква връзка?“ Бързо отмести чиниите си настрани. Погледът му падна върху книгата за отровите, донесена от Асурал от Къщата на лекарствата, и си спомни, че четецът жрец там беше единият от хората, убити от аритите в тяхната среднощна атака в храма. Вдигна ръкописа, размишлявайки върху съобщението, предадено му устно от Шуфой, според което Господарката на мрака му изпраща в дар бадеми. Огледа се край себе си. Не се бяха появили никакви бадеми, така че, какво беше това съобщение? Да не би Господарката на мрака, тази истинска царица на отровите и лекарствата, да се занася с него — нещо, което тя обичаше да прави? Амеротке развърза връвта на свитъка и започна да развива лист след лист, всичките спретнато зашити един за друг, всичките описващи действието, проявлението, вредата, симптомите и възможните антиотрови в дълъг и страховит списък. Той трескаво претърси свитъка, докато намери раздела за бадемите, черешите и сливите. Беше изумен от това, което прочете. Самите плодове бяха полезни, но препаратът, извлечен от семената им или от ядките на костилките, бе бърза и безпощадна отрова. Премина на абзаца за симптомите и сърцето му прескочи един удар. „Жертвите на подобна отрова — беше написал четецът жрец — ще изглеждат като задушени отвътре или удушени от някаква невидима външна сила.“ Авторът описваше, че семената и ядките на тези плодове сами по себе си са съвсем безвредни, освен ако не бъдат стрити и от тях не се извлече съответната отрова, за която няма антиотрова, после отново се връщаше на детайлното описание на симптомите. Амеротке затаи дъх и препрочете пасажа пак и пак. „Толкова просто!“ — вдигна той глава и зашепна в тишината: — „Толкова, толкова просто“. Вдигна книгата за отровите и проучи последния пасаж! Четецът жрец заключаваше, че мощната отрова, извлечена по такъв начин, всъщност не може да се установи — освен един неуловим „дъх на горчиви бадеми, който може да бъде различен в някои случаи, а в други — дори и никак“.