Пазачът на фара [bg]

– Нямам с какво да ви почерпя – каза Фолке, този път с доста по-кротък тон.

– Няма проблеми, така и така бързаме – каза Мартин.

– Е – започна Патрик и се прокашля. – Доколкото разбрахме, знаеш това-онова за случилото се при нападението над Матс Сверин.

– Не знам нищо такова – каза Фолке.

– Важно е да ни кажеш истината. Матс Сверин е бил убит.

Патрик почувства дребнаво задоволство, щом видя слисаното изражение на мъжа.

– Това не може да е вярно.

– За жалост, е. И ако имаш какво да ни разкажеш за побоя, бихме се радвали да го чуем.

– Не искам да се меся. Не се знае какво може да им хрумне на такива типове – каза Фолке и остави бастуна на пода пред себе си.

После сключи ръце в скута си и изведнъж придоби много стар и изнемощял вид.

– Какво искаш да кажеш с „такива типове“? Според собствените показания на Матс пред полицията, онази вечер са му се нахвърлили банда младежи.

– Младежи – изсумтя Фолке. – Съвсем не бяха младежи. Не, бяха от онези хора, с които човек не бива да се забърква. Не разбирам как приятно момче като Матс се е озовало в тяхната компания.

– Кого точно имате предвид? – каза Патрик, като започна внезапно да говори на „вие“ с възрастния господин. Не изглеждаше като човек, с когото да говориш на „ти“.

– Онези мотоциклетисти.

– Мотоциклетисти?

Мартин погледна Патрик объркано.

– От ония, за които пише по вестниците. Като Хелс Ейнджълс и Бандитите и както там се казват.

– Бандидос – поправи го Патрик автоматично, а мислите му започнаха да препускат.

– Ако разбирам правилно, Матс не е бил пребит от младежи, ами от рокерска банда?

– Да, нали това казах. Да нямаш проблеми със слуха, момче?

– Защо си излъгал полицията и си казал, че не си видял нищо? Казаха ми, че никой от съседите не е бил свидетел на случката.

Патрик усети в него да се надига раздразнение. Само да бяха знаели това от самото начало.

– Човек трябва да внимава да не се забърква с такива типове – каза Фолке упорито. – Това нямаше нищо общо с мен, а човек не бива да се меси в работата на другите.

– И затова си казал, че не си видял нищо?

Патрик не можа да скрие презрението в гласа си. Това беше едно от нещата, които му бе най-трудно да приеме: хора, които просто гледаха отстрани, а после махваха с ръка и казваха, че това не е тяхна работа.

– Човек не бива да се забърква с такива хора – повтори Фолке, но без да поглежда двамата полицаи в очите.

– Видя ли нещо, което може да ни подскаже кои са били мотоциклетистите? – попита Мартин.

– Имаха орел на гърбовете. Голям, жълт орел.

– Благодаря – каза Мартин, изправи се и стисна ръката на възрастния мъж.

След секунда колебание, Патрик направи същото.

Малко по-късно вече бяха на път към Удевала. И двамата седяха мълчаливо, потънали в мисли.