![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Алон хвърли поглед през рамо към Лавон, но Ели вече не го слушаше. Той се взираше в екрана на блекбърито си.
— Какво пише? — попита Габриел.
— Изглежда, Алексей Розанов все пак иска да поговори с Назари.
— Кога?
— Вдругиден.
— Къде?
Лавон вдигна към него мобилния си телефон. Габриел се взря в екрана и след това вдигна лице към падащия сняг. „Не е ли красив? — помисли си той. — Снегът опрощава всички грехове на Виена. Над Виена се сипе сняг, докато над Тел Авив се сипят ракети.“
49.
Ротердам, Нидерландия
Беше малко след единайсет часа предобед, когато Катерина Акулова излезе от централната железопътна гара на Ротердам. Тя се качи в едно чакащо такси и на доста добър нидерландски поръча на шофьора да я закара до хотел „Нордзее“. Улицата, на която той се намираше, беше повече жилищна, отколкото търговска, а хотелът имаше вид на занемарена морска вила, която сега се използваше по-доходоносно. Катерина отиде на рецепцията. Администраторката — млада холандка, изглеждаше изненадана да я види.
— Гертруд Бергер — каза Катерина. — Вчера мой приятел е запазил стая. Господин Макгинис.
Жената се взря намръщено в екрана на компютъра си.
— Всъщност — каза тя — вашата стая не е заета.
— Сигурна ли сте?
Администраторката ѝ отправи ведрата си усмивка, която пазеше за най-безсмислените въпроси.
— Обаче рано тази сутрин един джентълмен остави нещо за вас. — Тя ѝ връчи плик за писмо с логото на хотел „Нордзее“ в горния ляв ъгъл.
— Знаете ли по кое време го остави?
— Около девет часа, ако си спомням правилно.
— Спомняте ли си как изглеждаше?
Холандката описа мъж, висок около метър и седемдесет и седем, с тъмна коса и тъмни очи.
— Ирландец ли беше?
— Не мога да кажа. Доста трудно бе да се определи акцентът му.
Катерина постави кредитна карта на плота на рецепцията.
— Стаята ще ми трябва само за няколко часа.
Жената прекара кредитната карта през процепа на апарата и след това ѝ подаде ключа.
— Имате ли нужда от помощ за чантата?
— Благодаря, мога да се справя и сама.
Катерина се качи по стълбите на втория етаж. Стаята ѝ беше в дъното на коридора, чиито стени бяха облицовани с тапети с флорални мотиви и пасторални сцени от изобилстващия с канали холандски пейзаж. Нямаше видими охранителни камери, така че тя прокара ръка по рамката на вратата, преди да мушне ключа в ключалката. Катерина остави чантата си на пода до долния край на леглото и претърси стаята за скрити камери или подслушвателни устройства. Въздухът миришеше на вар и застоял цигарен дим. Беше изключително мъжки аромат.
Тя отвори прозореца на банята, за да прогони миризмата, върна се в спалнята и взе плика, който ѝ бе дала девойката на рецепцията. Катерина провери залепването, за да се увери, че не е бил отварян, и после го скъса от единия край. Вътре имаше само един лист хартия, сгънат на три. На него с печатни букви бе написано кратко обяснение за отсъствието на Куин.
— Копеле! — прошепна Катерина, след това изгори бележката в мивката на банята.
Алексей Розанов бе наредил на Катерина да продължи към страната, която беше крайната ѝ цел, без да се свързва с Московския център. Бележката обаче променяше всичко. Тя гласеше, че Куин няма да пътува с нея, както бе планирано. Вместо това щеше да се срещне с нея на следващата спирка от техния маршрут — малък крайбрежен хотел в английското графство Норфък. Съгласно строгите правила на работа в СВР Катерина не можеше да продължи без одобрението на надзорника си. И единственият начин да получи това одобрение бе да рискува да осъществи контакт.
Тя извади телефона от чантата си и написа кратък имейл до адрес с базиран в Германия домейн. Адресът беше на входящ сървър на СВР, който автоматично криптираше електронното писмо и го препращаше през обиколен маршрут от възли и сървъри в Московския център. Отговорът на Алексей пристигна след десет минути. Той бе вежливо формулиран, но пределно ясен. Тя трябваше да играе по правилата на Куин, поне засега.
Дотогава вече минаваше дванайсет часът. Катерина се излегна на леглото и дремна на пресекулки до три и половина, когато напусна хотела и взе такси до терминала на „Пи енд Оу Ферис“. На „Гордостта на Ротердам“ — 215-метров ферибот, който можеше да превозва 250 коли и над хиляда пътници, вече пускаха пасажерите да се качват на борда. От СВР бяха запазили за Катерина каюта в първа класа под името Гертруд Бергер. Тя остави куфара си в каютата, заключи вратата и се качи горе в един от баровете. Той вече беше пълен с пътници, много от които търсеха малко сърдечна компания, за да облекчат самотата на десетчасовото нощно пътуване. Катерина си поръча чаша вино и зае маса на левия борд на плавателния съд.