Английският шпионин [bg]

Самоличността му не беше известна и дори националността му си оставаше известна загадка. Масово се смяташе, че е австралиец — хостингът52 на уебсайта му беше там, — макар мнозина да мислеха, че произхожда от Близкия изток, защото се считаше, че неговото вникване в заплетената политика на този регион е твърде проницателно, за да е дело на човек, който не е ориенталец. Имаше и други, които бяха убедени, че той в действителност е жена. Джендър53 анализът на неговия стил на писане показваше, че това най-малкото е възможно.

Макар и влиятелен, блогът му не се четеше от широките маси. Повечето от читателите му бяха от бизнес елита, мениджъри от частни охранителни фирми, политици и журналисти, които се фокусираха върху въпроси, свързани с международния тероризъм и кризата, която преживяваше ислямът и Близкият изток. Именно един такъв журналист — уважаван разследващ репортер от американска телевизионна мрежа, забеляза краткото съобщение, което се появи рано на следващата сутрин. Репортерът звънна на един от източниците си — пенсиониран агент от ЦРУ, който имаше собствен блог — и пенсионираният агент каза, че материалът е преминал теста за достоверност. Това беше достатъчно за уважавания разследващ репортер, който веднага публикува няколко реда от материала на своята страница. И това предизвика международна криза.

В началото американците бяха скептични, британците не толкова. Нещо повече, един експерт по въпросите за разпространението на ядреното оръжие от МИ6 нарече новината превърнал се в реалност кошмарен сценарий: петдесет килограма силно реактивен ядрен материал, достатъчен за производството на една голяма мръсна бомба или няколко по-малки такива, които бяха способни да превърнат големи градски центрове в необитаеми места в продължение на години. Радиоактивният материал — неговото точно естество не бе посочено — бе откраднат от тайна иранска лаборатория близо до свещения град Кум и бе продаден на черния пазар на контрабандист, свързан с чеченски ислямски терористи. Местонахожденията на чеченците и на материала бяха неизвестни, макар да се говореше, че иранците търсят трескаво и двете. По причини, които не бяха ясни, те бяха избрали да не информират своите руски приятели за ситуацията.