Английският шпионин [bg]

— Кой е той?

Бизнесменът кимна към противоположния край на бара, където един мъж седеше сам на маса.

— Той ви заглежда от мига, в който седнах при вас.

— Наистина ли?

— Познавате ли го?

— Не — отвърна тя. — Никога не съм го виждала.

Немецът се отдалечи в търсене на по-перспективна цел.

Катерина стана от масата и излезе да изпуши една цигара на пустата платформа за наблюдение. След малко Куин се присъедини към нея.

— Кой е твоят приятел? — попита я.

— Търговец с надежда за слава.

— Сигурна ли си в това?

— Сигурна съм. — Тя се обърна да го погледне. Куин носеше сив делови костюм, жълто-кафяв шлифер и очила с черни рамки, които сякаш променяха формата на лицето му. Трансформацията бе забележителна. Дори Катерина едва го позна. Не беше чудно, че е успял да оцелее през всичките тези години. — Защо не беше в хотела? — попита го.

— Ти си умно момиче. Ти ми кажи.

Катерина отново се обърна към морето.

— Не беше там — каза тя, след като се замисли за момент, — защото си се страхувал, че Алексей ще те убие.

— И защо бих се страхувал от това?

— Защото той отказва да ти плати парите, които ти дължи. И ти си убеден, че втората фаза на операцията всъщност е заговор да се отърве от теб, така че да няма никаква връзка между теб и СВР.

— Така ли е?

— Овладей се, Куин.

Очите му шареха по нея, оглеждайки я от горе до долу.

— Въоръжена ли си? — попита той най-накрая.

— Не.

— Имаш ли нещо против да се уверя лично?

Преди да успее да отговори, Куин я придърпа към себе си в привидно романтична прегръдка и прокара ръка по тялото ѝ. Отне му само секунда-две, за да открие пистолета „Макаров“, скрит под пуловера ѝ. Той го пъхна в джоба на палтото си. После отвори чантата ѝ и извади мобилния ѝ телефон. Включи го и прегледа получените имейли.

— Губиш си времето — каза тя.

— Кога беше последният ти контакт с Алексей?

— По обяд.

— Какви бяха неговите инструкции?

— Да действам според плана.

— Кой е мъжът, който ти купи питие в бара?

— Казах ти…

— От СВР ли е?

— Ти си параноик.

— Вярно е — отвърна Куин. — Точно затова все още съм жив.

Той изключи телефона и като се усмихна, ѝ го подаде. След това с едно движение на китката го запрати в морето.

— Копеле такова! — изруга Катерина.

— Ирландски късмет56 — каза Куин.