Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Английският шпионин [bg]
Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Английският шпионин [bg]

Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:

Бившата съпруга на британския престолонаследник е любимка на нацията не само заради харизмата и стила си, но и заради благотворителната си дейност. Шумният ѝ развод ѝ донася омразата на кралското семейство, но и я превръща в най-известната жена в света. Когато луксозната яхта, на която принцесата почива край Карибските острови, е взривена, милиони хора скърбят за трагичната ѝ смърт. В медиите се разискват десетки възможни причини за взрива и се градят теории защо липсва една от спасителните лодки. Но само директорът на МИ6 знае кой е избягал с лодката преди взрива. Еймън Куин е добре познат на британските тайни служби от времената на атентатите на ИРА. Майстор на взривовете, Куин сега поема поръчки на терористични организации. За отстраняването му ще се погрижи най-добрият шпионин — легендарният Габриел Алон. Този път обаче той няма да действа сам: към операцията се включва и старият му познат Кристофър Келър, който отлично познава мишената. Бивш шпионин на МИ5 и настоящ наемен убиец, Келър някога бе нает да ликвидира Алон. Сега обаче ще бъде негов партньор.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 148
Перейти на страницу:

Даниъл Силва

Английският шпионин

(книга 15 от "Габриел Алон")

На Бетси и Анди Лек.

И както винаги, на съпругата ми — Джейми, и на децата ми — Лили и Николас.

Когато човек изтрива написаното с молив, трябва да се увери, че буквите са напълно заличени. Защото, ако трябва да се пази нещо в тайна, нито една предпазна мярка не е прекалена.

Греъм Грийн, „Министерството на страха“

Край на сълзите; ще мисля за отмъщение.

Мария Стюарт

ПЪРВА ЧАСТ

СМЪРТТА НА ЕДНА ПРИНЦЕСА

1.

Густавия, Сен Бартелеми

Нищо от това нямаше да се случи, ако Спайдър Барнс не се беше напил у Еди две нощи преди отплаването на „Аврора“. Спайдър бе смятан за най-добрия корабен готвач в целия Карибски басейн. Той беше сприхав, но напълно незаменим, луд гений в колосана бяла куртка и престилка. Спайдър, видите ли, имаше кулинарно образование. Той бе работил в Париж. Беше работил в Лондон. Беше пребивавал в Ню Йорк и Сан Франсиско и бе имал нещастен престой в Маями, преди да напусне окончателно ресторантьорския бизнес и да се пристрасти към свободата, която му даваше морето. Сега работеше на големи яхти — от онези, които филмовите звезди, рапърите, магнатите и позьорите наемаха, за да направят впечатление. А когато не беше до печката, Спайдър неизменно седеше в някой от най-добрите барове на сушата. Според него барът на Еди бе един от петте най-добри в Карибския басейн, може би дори един от петте най-добри в света. Онази вечер той започна в седем часа с няколко бири, в девет изпуши един джойнт в притъмнялата градина, а в десет съзерцаваше първата си чаша ром с ванилия. Струваше му се, че светът е прекрасен. Барнс бе пиян и беше в рая.

Обаче после забеляза Вероника и вечерта взе опасен обрат. Тя беше нова на острова — едно изгубено момиче, европейка с неустановен произход, която сервираше напитки на екскурзиантите в долнопробния съседен бар. Вероника беше хубава — „хубава като цветна украса“, както отбеляза Спайдър на безименния си другар по чашка — и той се влюби в нея точно за десет секунди. Предложи ѝ брак, което бе любимият му подход към жените, и когато тя му отказа, предложи просто да правят секс. Това някак си проработи и двамата бяха забелязани да се клатушкат под проливния дъжд в полунощ. И това беше последният път, когато някой го бе виждал — в 00,03 часа, в една дъждовна нощ в Густавия, мокър до кости, пиян и влюбен за пореден път.

Капитанът на „Аврора“ — 47-метровата луксозна моторна яхта, която бе акостирала в залива на Насау, мъж на име Реджиналд Огилви, беше бивш офицер от Кралския военноморски флот, великодушен диктатор, който спеше с копие от корабния устав и наследената от дядо му Библия на крал Джордж на нощното си шкафче. Той никога не се беше притеснявал за Барнс толкова, колкото в девет часа на следващата сутрин, когато Спайдър не се яви на редовната оперативка на екипажа и обслужващия персонал. Това не беше обикновена оперативка, защото „Аврора“ се подготвяше за посрещането на много важна гостенка. Само Огилви знаеше нейната самоличност. Знаеше също, че свитата ѝ ще включва екип от охранители и че тя е, меко казано, взискателна, което обясняваше защо бе разтревожен от отсъствието на прочутия си готвач.

Огилви информира за ситуацията капитана на пристанището в Густавия, а той, от своя страна, надлежно съобщи на местната жандармерия. Двама полицаи почукаха на вратата на малкото бунгало на Вероника, намиращо се на склона на хълма, но и от Вероника нямаше никаква следа. След това те претърсиха различните места на острова, където пияниците и хората с разбити сърца обикновено биваха изхвърлени на брега след някоя разгулна нощ. Един червендалест швед в „Льо Селект“ заяви, че същата сутрин е черпил Спайдър с бира „Хайнекен“. Някой друг каза, че го е видял да крачи по плажа в Коломбие, а имаше и слух, който така и не се потвърди, за някакво неутешимо създание, виещо срещу луната в пустошта на Тоани.

Жандармите стриктно провериха всяка следа. След това претърсиха острова от север на юг, от единия до другия край, но без никакъв резултат. Няколко минути след залез-слънце Реджиналд Огилви уведоми екипажа на „Аврора“, че Спайдър Барнс е изчезнал и че бързо трябва да му се намери подходящ заместник. Екипажът се пръсна из острова — от крайбрежните ресторанти на Густавия до плажните барове на Гран Кюл дьо Сак. И в девет вечерта, в най-невероятното място, те откриха своя човек.

* * *

Той бе пристигнал на острова в разгара на сезона на ураганите и се бе настанил в облицованата с дърво вила в далечния край на плажа в Лориан. Мъжът нямаше други вещи, освен един брезентов сак, купчина сериозни книги, радио и раздрънкан скутер, който бе придобил в Густавия срещу няколко мръсни банкноти и една усмивка. Книгите бяха дебели и тежки, за ерудити, радиото се отличаваше с качество, каквото вече рядко се среща. Късно през нощта, когато той седеше на верандата с хлътнал под и четеше на светлината на къмпингова лампа, звуците на музиката се носеха над шумоленето на палмовите листа и тихия плясък на прибоя. Мъжът слушаше основно джаз и класическа музика, понякога малко реге по отвъдморските радиостанции. В началото на всеки час той отпускаше книгата в скута си и слушаше внимателно новините по Би Би Си. Когато новинарската емисия свършеше, търсеше в ефира нещо по свой вкус и палмите и морето отново танцуваха в ритъма на музиката му.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)