Английският шпионин [bg]

Дотогава вече минаваше един часът и всекидневната битка на обедната навалица бе в разгара си. Габриел влезе сам и намери място на позлатения бар. Насили се да изпие чаша розе, докато се запознаваше с възможностите за наблюдение на интериора на ресторанта. После плати сметката си в брой и отново излезе на улицата. Тя беше тясна, само с няколко паркоместа. Уличното движение бе ориентирано от север на юг. Точно срещу ресторанта имаше малка триъгълна еспланада60, където Келър бе седнал на ръба на една циментова кашпа. Алон се присъедини към него.

— Е? — попита той.

— Хубаво място — отвърна Кристофър.

— За какво?

— За всичко, което решиш. — Келър огледа улицата по цялото ѝ протежение. — Всички тези скъпи магазини затварят рано. В девет часа на това място ще бъде много тихо. В единайсет ще цари мъртвило. — Погледна към Габриел и добави: — Каламбурът не беше преднамерен.

Алон мълчеше.

— От входа на ресторанта до тротоара има пет крачки — каза Кристофър. — Мога да го застрелям оттук и да си отида, преди тялото му да се стовари върху бетона.

— Това мога да направя и аз — отговори Алон, — но е възможно да се наложи първо да обсъдя с него няколко дребни неща.

— За Куин ли?

Габриел стана, без да каже и дума повече, и поведе Келър на юг през Нойщат до катедралата „Свети Михаил“. В сянката на нейната извисяваща се часовникова кула имаше потънал в зеленина парк, заобиколен от ниски жилищни сгради. Те влязоха в една от тях — модерна сграда с атриум61 с покрив от потъмнено стъкло, и се качиха с асансьора до четвъртия етаж.

Алон почука леко на вратата на апартамент 4Г и им отвори висок мъж с вид на учен, който се казваше Йоси Гавиш. Римона Щерн и Дина Сарид се взираха в екрана на своите лаптопи, поставени на масата в трапезарията, а в хола двамата универсални полеви агенти Мордекай и Одед се бяха навели над едромащабна карта на Хамбург. Дина вдигна поглед и се усмихна, но иначе никой друг не показа, че е забелязал пристигането на Габриел. Той съблече палтото си и отиде до прозореца. Часовникът на камбанарията на „Свети Михаил“ показваше 14 часа и 10 минути. Алон си помисли, че е хубаво отново да е вкъщи. Хубаво беше, че е жив.