Английският шпионин [bg]

— В знак на почит ли? — попита Реза.

— Мислех да ти взема игла за вратовръзка, но вие, иранците, не носите вратовръзки.

— Вие, израелците, също не си падате много по тях. — Назари огледа внимателно писалката. — Какъв е обхватът?

— Не е твоя работа.

— Колко е животът на батерията?

— Двайсет и четири часа, но не бъди алчен. Завърти капачката надясно, когато трябва да я включиш. Ако загубим връзка в някой момент по време на вечерята, ще приема, че си я изключил умишлено. И това ще бъде вредно за здравето ти.

Назари не отговори.

— Дръж я в малкото джобче на сакото си — продължи Габриел. — Микрофонът е чувствителен, затова седи естествено. Ако внезапно се опиташ да се приближиш твърде много до Алексей, той може да остане с грешно впечатление.

Назари постави писалката в джобчето на сакото си.

— Какво друго?

— Трябва да преговорим сценария ти за вечерта.

— Сценария?

— Аз нямам желание да разпитвам Алексей Розанов. Ето защо имам нужда ти да го направиш за мен. Учтиво, разбира се.

— Какво търсиш?

— Куин — отвърна Алон.

Назари запази мълчание. Габриел вдигна лист хартия.

— Запомни въпросите, така че да станат твои. Но не забравяй да бъдеш непринуден. Ако звучиш като прокурор, Розанов ще стане подозрителен.

И подаде листа с въпросите на Реза.

— Изгори го, като приключиш тази вечер. Ще ти дадем друг по време на полета до Хамбург, ако имаш нужда да си ги припомниш.

— Това няма да е необходимо. Аз съм професионалист, Алон. Като теб.