![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Само в мечтите ти — отвърна тя.
— Не е като да не съм те виждал…
— Единствената причина, поради която някога съм спала с теб, е, защото Алексей ми нареди да го направя.
— Той нареди и на мен да направя същото. Сега свали дрехите си. — Когато Катерина остана неподвижна, Куин зави заглушителя на дулото на пистолета и го насочи към лицето ѝ. — Да започнем отначало, а?
Тя се поколеба, преди да съблече палтото си и да му го подаде. Той претърси джобовете и подплатата, но не намери нищо друго, освен цигарите и запалката ѝ. Запалката бе достатъчно голяма, за да съдържа проследяващо устройство. Той я прибра в джоба си за по-късна употреба.
— Сега пуловера и дънките.
Катерина отново се поколеба. След това измъкна пуловера презглава и събу дънките. Куин претърси и двете части от облеклото ѝ, а след това ѝ кимна да продължи да се съблича.
— Играеш много опасна игра, Еймън.
— Така е — съгласи се той.
— Какво се опитваш да постигнеш?
— Всъщност е много просто. Искам си парите. И ти ще се погрижиш да ги получа.
Куин проследи с пръст извивката на гърдите ѝ, докато се взираше право в очите ѝ. От докосването му зърната ѝ веднага се втвърдиха. Изражението на лицето ѝ обаче остана предизвикателно.
— Какво очакваше, че ще се случи, когато се съгласи да работиш за СВР?
— Очаквах Алексей да удържи на думата си.
— Колко наивно от твоя страна.
— Имахме сделка. Бяха дадени обещания.
— Когато си имаш работа с руснаци — каза тя, — обещанията не означават нищо.
— Сега си давам сметка за това — отвърна Куин, като погледна към пистолета.
— И ако си получиш парите, къде ще отидеш?
— Ще намеря място. Винаги намирам.
— Дори иранците не биха те приели сега.
— Тогава ще се върна в Ливан. Или в Сирия. — Той замълча, после добави: — Или може би ще се прибера у дома.
— В Ирландия? — каза въпросително Катерина. — Войната ти приключи, Куин. СВР е всичко, което ти е останало.
— Да — кимна той, като свали от рамото ѝ едната презрамка на сутиена. — И от СВР са ти поръчали да ме убиеш.
Катерина не отговори нищо.
— Не го ли отричаш?
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— И сега какво?
— Ще предложа проста сделка. Двайсет милиона долара в замяна на един от най-ценните агенти на СВР. Напълно съм уверен, че Алексей ще плати.
— И къде смяташ да ме държиш, докато водиш преговорите?
— Някъде, където Розанов и неговите главорези никога няма да те намерят. И в случай че се чудиш — добави той, — приготовленията за твоето пътуване и неизвестния ти затвор вече са направени. — Еймън се усмихна. — Алексей, изглежда, е забравил, че един-два пъти съм правил такива неща.
Куин подаде пуловера на Катерина, но тя отказа да го вземе. Вместо това изви ръце зад гърба си, откопча сутиена си и го остави да падне на пода. Той си помисли, че тя е съвършена, съвършена, с изключение на белега от вътрешната страна на дясната ѝ китка. Куин извади пълнителя от пистолета и угаси лампата.
50.
Виена — Хамбург
Есемесът на Алексей Розанов не можеше да бъде по-кратък — ресторант, град, време на срещата. Ресторантът бе „Ди Банк“ — бирария и бар с морски дарове, в хамбургския квартал Нойщат. Часът бе 21,00 в четвъртък. Това означаваше, че Габриел разполагаше само с четиресет и осем часа, за да планира операцията и да придвижи нужните ресурси на мястото. Той започна работа веднага след като се върна с Ели Лавон в тайната виенска квартира и до полунощ те се бяха сдобили с квартира, автомобили, оръжия и оборудване за сигурна комуникация, необходими за такова начинание. Освен това се бяха сдобили с допълнителен персонал от Барак57 — легендарния екип от полеви оперативни агенти на Алон. Единственият елемент, който им липсваше, бе втора резервация в ресторанта. Изглежда, руснакът бе запазил последната свободна маса за четвъртък вечер. Келър предложи да проникнат в компютъра на ресторанта и да елиминират клиентите на няколко маси — метафорично казано, разбира се, — но Габриел отхвърли предложението му. Той познаваше добре „Ди Банк“. Заведението имаше голям шумен бар, където двойка оперативни агенти можеше да прекара час-два, без да привлече внимание.
Службата не беше единствената, която се подготвяше. ВЕВАК — защитник на Ислямската революция, заклет враг на Израел и Запада, също се подготвяше. Транспортният отдел на тайните служби резервира на Реза Назари място в самолета на Австрийските авиолинии, извършващ полет 171, който излиташе от Виена в седемнайсет и трийсет и кацаше в Хамбург в деветнайсет часа. Габриел би предпочел малко по-ранен полет, но късното пристигане на Назари означаваше, че ще има по-малко време за ирански или руски поразии. Обаче избраният от ВЕВАК хотел — евтин бордей близо до летището — беше проблем. Алон поиска от Назари да се прехвърли в „Мариот“ в Нойщат. Той се намираше на кратко разстояние от ресторанта и няколко членове на израелския екип вече си бяха резервирали стаи там. Реза поиска по-висока категория хотел и от Техеран веднага се съгласиха. „По такъв начин — каза Габриел — това става първата в историята съвместна операция на Службата и ВЕВАК.“ Реза Назари не намери забележката му за смешна. Тази вечер, когато дойде в стаята на Яков в хотел „Интерконтинентал“ за последните инструкции, той се потеше от нерви. Алон започна съвещанието, като подари на иранеца златна писалка.
57
Думата на иврит означава „светкавица“. — Б.пр.