Английският шпионин [bg]

— Чух един глупав слух — отговори Лавон на същия език, — че бъдещият шеф на Службата се разхожда из Виена без телохранител.

— Къде пък чу подобно нещо?

— Келър ми каза. Вървя след теб, откакто напусна тайната квартира.

— Да, знам.

— Не, не знаеш. — Ели се усмихна. — Наистина трябва да бъдеш по-внимателен. Има много неща, за които да живееш.

Те вървяха по тихата улица, като снегът заглушаваше шума от стъпките им, докато стигнаха до малък площад. Сърцето на Алон заби като камбана в гърдите му и той внезапно почувства краката си тежки като олово. Опита се да продължи напред, но спомените му го накараха да спре. Габриел си спомни как се мъчеше да закопчае коланите на столчето за кола на сина си, както и едва доловимия вкус на вино по устните на жена си. Отново чу звука от двигателя, който не запали веднага заради бомбата, черпеща енергия от акумулатора. Твърде късно се бе опитал да я предупреди да не завърта втори път ключа. След това изригналото бяло зарево разруши неговия свят. Сега най-сетне реставрацията му бе почти завършена. Помисли си за Киара и за миг изпита надежда, че Алексей Розанов няма да се хване на въдицата. Лавон, изглежда, долови за какво си мислеше Габриел. Обикновено ставаше така.

— Моето предложение все още е в сила — каза той тихо.

— Какво е то?

— Остави Алексей на нас — отговори Ели. — Време е вече да се прибереш у дома.

Габриел тръгна бавно напред и спря на същото място, където колата бе изгоряла, превръщайки се в почернял метален скелет. Въпреки компактния си размер, бомбата бе предизвикала необичайно силна експлозия и пожар.

— Успя ли да прегледаш файла на Куин? — попита той.

— Интересно четиво — отговори Лавон.

— В средата на 80-те години Куин е бил в Рас ел Хилал. Помниш Рас ел Хилал, нали, Ели? Това беше лагерът в източната част на Либия, онзи до морето. Палестинците също се обучаваха там. — Алон хвърли поглед през рамо. — Тарик е бил там.

Лавон не каза нищо. Габриел се загледа в покрития със сняг калдъръм.

— Той е пристигнал през осемдесет и пета година. Или пък беше осемдесет и шеста? Имал проблеми с бомбите си. Неуспешни детонации, проблеми с предпазителите и таймерите. Но когато се завърнал от Либия…

Гласът му заглъхна.

— Било е кървава баня — каза Лавон.

Алон замълча за миг.

— Мислиш ли, че те са се познавали? — попита той най-накрая.

— Куин и Тарик ли?

— Да, Ели.

— Не мога да допусна, че не са се познавали.

— Може би именно Куин е помогнал на Тарик да реши проблемите, които е имал. — Габриел замълча, после добави: — Може би Куин е проектирал бомбата, която унищожи семейството ми.

— Ти отдавна уреди тази сметка.