Английският шпионин [bg]

— Цялото му име е Алексей Антонович. — Келър постави флашката в слота на лаптопа на Габриел, въведе паролата за декриптиране и отвори файла. — Ръководел е верига от агенти на СВР от средно ниво в посолствата из целия град. Опитал се е да вербува двама офицери от МИ5. Честно казано, в МИ5 никога не са му обръщали голямо внимание, нито в МИ6. Но когато Алексей се завърнал в Московския център, звездата му внезапно изгряла.

— Знаем ли защо?

— Това вероятно има нещо общо с приятелството му с руския президент. Алексей е част от близкото обкръжение на царя. Много важна клечка наистина.

Алон прегледа набързо файла на МИ6, докато не стигна до една снимка. На нея се виждаше мъж, който вървеше по мокра лондонска улица — Кенсингтън Хай Стрийт, съгласно приложения доклад от наблюдението. Субектът току-що бе излязъл от делови обяд с дипломат от канадското посолство. Годината беше 1995-а. Съветският съюз не съществуваше, Студената война бе приключила, а в Московския център нищо не се беше променило. От СВР гледаха на Съединените щати, Великобритания и другите членове на Западния алианс като на смъртни врагове и на офицерите като Алексей Антонович Розанов бе наредено да ги шпионират непрестанно. Габриел сравни фотографията с една от снимките от Копенхаген. Линията на косата на челото бе малко по-висока, лицето бе по-пълно и по-покварено, но мъжът на снимките определено бе един и същ човек.

— Въпросът е — каза Келър — дали ще можем да го измъкнем на открито.

— Ние не трябва да правим нищо — отговори Алон. — Назари ще го направи за нас.