![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Внимавай!
Илайджа се обърна, когато се показа дулото на пистолет. Скочих нагоре и замахнах с камата си като със сопа, изблъсквайки пистолета достатъчно встрани, че да не улучи Илайджа при изстрела. Това даде на Илайджа възможност да отвори със сила вратата и да сграбчи собственика на оръжието — още един мъж от милицията. Илайджа го запрати силно в стената, но мъжът беше по-як и набит и се оттласна назад чрез собствената си груба сила. Отмествайки поглед от схватката им, зърнах още един пазач. Разузнаването на Том ни беше дало сведения само за външната отбрана. Не знаехме със сигурност какво да очакваме вътре.
Вторият мъж още не ме беше видял. Колкото и да копнеех да размахам храбро камата си, използвах онова, на което ме беше обучил Лонзо. Този пазач не беше толкова мускулест, колкото онзи, с когото се биеше Илайджа, но беше по-висок от мен. Стрелнах се напред и го изненадах, стоварвайки лакътя си в лицето му с движение, с което се озовах твърде близо до него, че да може да стреля. Вместо това той незабавно се опита да отвърне на удара, като замахна с пистолета си така, както бях замахнала аз с камата. Високият му ръст беше в негов ущърб. Не бях там, където очакваше, и това го принуди да промени позата си, за да не изгуби равновесие, докато аз продължавах да се движа безразборно. Той пусна оръжието и понечи да ме нападне с юмруци. Използвах тези частици от секундата, за да му нанеса нов удар от долу нагоре, този път във врата. Липсваше му прецизност, но беше успешен. Мъжът нададе лек вик и залитна назад. Грабнах мускета и го насочих към него, като му изкрещях да падне на колене. Никога преди не бях стреляла с пушка и се надявах, че мога да блъфирам убедително.
Явно можех. Той се подчини и чух силен смях зад гърба си.
— Виж се само — каза Илайджа. — Дори нямаше нужда от мен. Нищо чудно, че си успяла да изплашиш бандата на Абърнети онази нощ. — Противникът му лежеше на пода, вероятно в безсъзнание. Илайджа се приближи бавно до моя пленник и започна да връзва китките му.
— Не съм сигурна, че съм го изплашила чак толкова. Но се радвам, че помогнах на семейството ви.
Илайджа се намръщи, докато привършваше работата си:
— Не биваше да попадат в такова положение. Цялата онази каша с Абърнети стана, защото Том толкова надменно…
Отвън прозвуча изстрел и аз се огледах тревожно наоколо.
— Трябва ли да направим нещо?
— Не — каза Илайджа. — Това е тяхна работа. Да си свършим нашата.
Взе ключовете от изпадналия в безсъзнание мъж и претърсихме сградата. Имаше два коридора, разклоняващи се в противоположни посоки, с по десет килии във всеки. Изплашени мъже и жени надзъртаха към нас през решетките. Бяха чули суматохата, но нямаха представа какво означава.
— Всичко е наред — казах, докато Илайджа отключваше килиите. — Дошли сме да помогнем. — Докато затворниците се изнизваха припряно покрай мен един по един, ми хрумна нещо. — Не сме сигурни, че всичките са аланзанци. Може би освобождаваме закоравели престъпници.
— Да — съгласи се Илайджа. — Но нямаме време да ги разпитваме.
Последните затворници изтичаха навън през предната врата точно когато влязоха Том и останалите. Той се ухили:
— Изглежда, че всичко се е получило.
— Трябваше да видиш твоето момиче — каза Илайджа. Побутна мъжа, когото бях обезвредила, към една от килиите. — Не ми каза, че може да се бие така.
Заключихме вътре всички мъже от милицията. Шайката на Том имаше няколко порязвания и синини повече, отколкото в началото на битката, но никой от двете страни не беше прострелян. Затворниците отдавна бяха изчезнали в нощта, когато най-сетне си тръгнахме.
— Благодаря — казах на Том, докато вървяхме обратно към основната част на града. — Знам, ще кажеш, че си ми дължал услугата, но въпреки това я оценявам.
— За мен е удоволствие. — За няколко мига настъпи мълчание. — Ободряващо, нали?
— Кое?
— Суматохата на битката. — Той размаха ръце в преувеличен жест. — Тръпката. Кръвта, пулсираща мощно из тялото ти. Всяка частица от теб — нащрек. Трудно е да се съвземеш от възбудата.
Наистина изпитвах нещо като прилив на възбуда. Всичките ми сетива сякаш бяха по-изострени и по-ясни.
— Да — признах. — И е трудно да се съвземеш.