Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Не за пръв път влизаш в битка.
— Не, но никога не съм участвала в нещо като това. — Баща ми ме беше научил на някои основни бойни умения, но рядко ми позволяваше да го придружавам в някой от набезите му. Бях избутвана встрани като красивата примамка. Само Лонзо в краткото време, което прекарахме заедно в Осфро, се беше отнасял към мен като към равностоен партньор и беше наблегнал на обучението ми. — Чувството е приятно — знанието, че сме спасили невинни хора от потисничество. Това също е възбуждащо.
— Е, кой може да каже дали са наистина невинни? — попита Том сухо. — Но предполагам, че наистина ги спасихме от потисничество. Сега. Ако все още ти е останал хъс за битка, сигурен съм, че бихме могли да спрем и на други места.
Поколебах се:
— Наистина е добре да си вървя.
— Мога да се постарая да са благородни домове само заради теб.
— Не. Наистина, трябва да вървя. — Придадох си по-твърда решителност, за да устоя на изкушаващото предложение. — Дори не би трябвало да съм навън. Но съм признателна. Многократно се отплатихте за онова, което направих.
— Ах, добре. Може би следващия път.
— Няма да има следващ път.
Той притисна ръка към сърцето си:
— Нараняваш ме отново. Половината мъже в Бика са готови на убийство, за да работят за мен.
— Да работят за вас? Ами да заповядат. А и във всеки случай защо бихте ме искали? Не притежавам и наполовина толкова опит, колкото другите ви хора. — Усещане за празнота се настани под лъжичката ми и аз се отдръпнах, внезапно осъзнала колко тихи бяха улиците, по които се бяхме върнали обратно в града. — Вижте, ако мислите, че „работенето“ за вас ще включва още нещо допълнително…
Той изсумтя насмешливо:
— Ти си приятна гледка, но не, няма такова нещо. Тази вечер беше на висота, а нещо ми подсказва, че се учиш бързо. И ще си струва. Малък Том!
Бяхме минали далеч напред пред другите и Малкия Том дойде при нас с подтичване.
— Да?
— Покажи й какво ти платих по-рано за посещението в къщата на съдия Матърс.
Малкия Том бръкна в джобовете си и аз се сепнах, когато извади две шепи сребърни монети. Преброих двайсетина.
— Похарчих няколко за питиета — призна той. Том го отпрати с махване на ръка:
— Няма значение. Благодаря.
Малкия Том прибра парите и веднага отстъпи назад. Том ме стрелна с кос поглед:
— Виждаш ли? Старая се всички да получат добра компенсация. Понякога им се плаща в злато.
Злато? Още се чувствах замаяна от всичкото това сребро.
— Аз… това, което направих тази вечер, не го направих за пари. Не бих искала. Направих го, защото така беше правилно.
— Дори един ангел трябва да яде. Но ми харесва начинът ти на мислене. Мнозина говорят за справедливост и как се борят за промяна. Малцина живеят, превръщайки тези думи в дела. Моите хора са добри души, но повечето правят това заради парите. И те трябва да ядат. Бих имал полза от някого до мен, който наистина се бие, воден от благороден дух.
Огледах лицето му в светлината на лампата, преценявайки искреността му:
— Наистина ли искате доблест? Не ми изглежда да раздавате всичко припечелено за благотворителност. Тия пера едва ли са евтини.
— Не са, но образът е важен. — Той нежно погали зелените и сини пера, които красяха единия му ръкав. — Трябва да задържам известна сума за разноски по работата. И открито признавам, че не съм ангел — обичам печалбата. Но освен това не съм толкова себичен, колкото си мислиш. Всеки ден виждам бедните и потиснати хора в града. Тук царят корупция и злоупотреба с власт и имам много идеи как да подобря нещата.
Искреността в гласа му ме изненада:
— Ограбването на хора подобряване на нещата ли е?
— Не е като да крада хляб от сираците. Занимавам се главно с редки и ценни стоки, изискани предмети, които невинаги са лесни за намиране — но се отплащат добре за тази трудност. И повярвай ми, хората, от които ги отмъкваме, не са точно закъсали за пари.
— Въпреки това може да са добри хора, дори и да са богати. И съм сигурна, че някои загиват, когато ги нападате. Това справедливо ли е?
— Не, нито пък е справедлив фактът, че множество добри хора тук гладуват и страдат. Парите и храната, които съм раздал, са спасили много от тях.
— И вие… просто искате да се бия заедно с вас? — попитах неохотно.
— Определено. Понякога — за да се „сдобиваме“ със стоки. Друг път — да отправяме предупреждение към онези, които си мислят, че могат да тъпчат другите. Ще се опитам да не те включвам в задачи, които може да противоречат на ангелските ти принципи. И освен това ще имам нужда от теб и за друга задача. Целя се в луксозни предмети, но в ръцете ми попадат и много обикновени стоки, които не мога да използвам. Неща от първа необходимост като храна и дрехи. Работното ми натоварване се увеличава, а нямам толкова много време да разпределя излишъка сред хората в нужда. Нещо ми подсказва, че тази работа би ти харесала. А мисля също и че градът ще бъде очарован от помощта на прекрасен ангел.