![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Майка му продължи:
— Лечението се оказа успешно и ти се появи на бял свят като резултат от тези усилия. Ти, който в момента си седнал в Балтимор в компанията на красива жена, седем години по-възрастна от теб, вместо да се върнеш тук, във Вашингтон, и да се грижиш за престарялата си и побеляла майка.
Стив се засмя.
— Благодаря, мамо.
— Не закъснявай. Утре трябва да се видиш с адвоката. Хайде първо се измъкни от тия съдебни бъркотии, а после се занимавай с ДНК-то си колкото си искаш.
— Няма да закъснявам. — Той затвори телефона.
— Сега ще се обадя на Шарлот Пинкър — каза Джийни. — Дано да не си е легнала вече. — Потърси номера в бележника на Лайза, вдигна слушалката и го набра. След малко заговори: — Здравейте, госпожо Пинкър, обажда ви се доктор Ферами от „Джоунс Фолс“. Добре съм, благодаря, вие как сте? Надявам се, че нямате нищо против да ви задам един-два въпроса. Много любезно от ваша страна. Да… Преди да забременеете с Денис, ходихте ли някъде да ви лекуват от безплодие? — Последва дълга пауза и лицето на Джийни светна. — Във Филаделфия? Да, чувала съм за нея. Хормонално лечение. Много интересно, страшно ми помогнахте. Благодаря ви още веднъж, довиждане. — Тя затвори. — Бинго! Шарлот е посещавала същата клиника.
— Това е чудесно — каза Стив. — Но какво означава?
— Нямам представа — каза Джийни, вдигна отново слушалката и набра 411. — Как мога да се свържа със „Справки“ във Филаделфия? Благодаря. — Тя затвори и веднага набра отново. — Клиника „Авънтайн“, моля. — Дълга пауза. Вдигна поглед към Стив: — Вероятно вече не работи от доста време.
Той я гледаше като хипнотизиран. Лицето й светеше от възбуда и изглеждаше страхотно. Умът й работеше като добре смазан механизъм. Искаше му се да й бъде по-полезен.
Изведнъж тя грабна молива и бързо надраска някакъв номер.
— Благодаря — каза в слушалката и затвори. — Още работят!
Стив стоеше като закован. Мистерията с гените му може би щеше да се разбуди.
— Картоните — каза той. — Клиниката трябва да има медицинските картони на клиентите си. В тях вероятно ще намерим нещо.
— Трябва да отида дотам — каза Джийни и се замисли. — Имам подписано разрешение от Шарлот Пинкър — молим всеки, когото интервюираме, да подписва такова разрешение — и с него можем да разглеждаме медицинските картони. Ще помолиш ли майка ти да подпише такова разрешение и да ми го изпрати утре по факса тук, в УДФ?
— Готово.
Тя отново набра, трескаво удряйки клавишите.
— Добър вечер. Клиника „Авънтайн“ ли е? Имате ли дежурен управител? Благодаря.
Тропаше нетърпеливо с молив по бюрото, а Стив я гледаше влюбено. Можеше да остане така цяла нощ.
— Добър вечер, господин Рингууд, обажда се доктор Ферами от факултета по психология към университета „Джоунс Фолс“. Два от моите обекти за изследване са посещавали клиниката ви преди двайсет и две години и ще бъде много полезно за мен, ако успея да надникна в медицинските им картони. Имам разрешенията им и мога да ви ги пратя предварително по факса… Това би било чудесно. А може ли утре? Да речем… в два часа следобед? Бяхте много любезен. Така ще направя. Благодаря ви. Довиждане.
— Клиника за лечение от безплодие — каза Стив замислено. — Дали не прочетох в Уолстрийт Джърнъл, че „Дженетико“ притежава такива клиники?
Джийни се втренчи в него.
— О, боже господи! — каза тя с тих глас. — Разбира се, че притежава.
— Питам се дали няма някаква връзка.
— Обзалагам се, че има — убедено каза Джийни.
— Ако има, значи…
— Значи Берингтън Джоунс сигурно знае много повече за теб и Денис, отколкото дава да се разбере.
28.
Това беше отвратителен ден, но поне завърши добре, помисли си Берингтън, излизайки изпод душа.
Огледа се в огледалото. За петдесет и деветте си години той беше в чудесна форма — строен, изправен, с леко загоряла кожа и почти плосък корем. Срамните му косми бяха тъмни, но това бе, защото ги боядисваше, за да премахне досадния сив цвят. За него бе много важно да може да се съблече пред жена, без да става нужда да гаси лампите.
Бе започнал деня с мисълта, че е нахлузил юздата на Джийни Ферами, но тя се бе оказала по-печена, отколкото бе очаквал. Повече няма да я подценявам, каза си той.
На връщане от Вашингтон се бе отбил през дома на Престън Барк, за да го осведоми за последното развитие на събитията. Както винаги, Престън се обезпокои и притесни още повече, отколкото изискваше ситуацията. Повлиян от настроението на Престън, Берингтън се бе върнал у дома с помрачени мисли. Но още като влезе, телефонът бе започнал да звъни и Джим, използвайки импровизирани кодови думи, го бе информирал, че Дейвид Крийн може да прекрати сътрудничеството между Джийни и ФБР. Бе обещал да се обади там, където трябва, още тази вечер.