Диамантен меч, дървен меч [bg]

С един скок Фесис се озова в килията, без да обръща внимание на смрадта. Завъртя глава и се огледа.

„Така, така... не е това, не е тук... Аха!"

Върна се и стегна клуп на покритата с бръчки шия на страшилището. Напъна се, с риск да се секне, и вмъкна в килията уродливата глава. Приповдигна я, като простена от усилие, и побутна с безобразната муцуна един камък в стената , който изглеждаше съвсем обикновен, но в сравнение с другите в зидарията бе малко повече разяден от отровната слюнка.

Накрая, силно затегнал клупа, рязко удари главата на създанието този път в основата на черепа. Трикът не го знаеха даже маговете -така се свестяваше манхалия.

Звярът захърка и се задърпа. Фесис с все сили опъна колана. Тварта се задави и затихна. Мътните очни ябълки се втренчиха почти умолително, сякаш обещаваха да изпълнят всичко, ако примката се поотпуснеше.

Тъмната аура на създанието се променяше и Фесис стисна зъби.

„Ако надзирателите, които хранят животните, се забавят още малко, със сигурност ще усетят, че манхалията не е била сама. А тогава... Аха, ето!"

Проходът светна в тъмносиньо, но бе твърде тесен, за да мине през него цялото чудовище, Фесис пусна края на колана си и се стрелна напред -право в магическия отвор на хранилката. Отзад избухна див вой.

Той се тръшна по очи върху някакъв под, превъртя се. Нещо шавна и избоботи отстрани, Фесис веднага ритна натам, без да се цели. Върху него се стовари нечие тяло, което не бе човешко - имаше зеленикави люспи, ноктеста лапа...

Младежът скочи и се приготви за бой... Само че никой не възнамеряваше да се бие с него. Даже напротив - съществата бяха уплашени и тихичко хленчеха.

Бяха пет - нелепо издути като качета за кисело зеле. Приличаха на гоблини... ала не съвсем, защото вече не бяха живи. Върху сухите им скелети бяха залепени съдрани от трупове мускули. Очевидно маговете набързо бяха съшили телата, после бяха облепили всичко с кожа, напълнили ги бяха с прокисната кръв... Резултатът бе надзирател и чистач в затвора-зверилник. Чиста некромантия. Страшна, кървава, отвратителна, а Фесис знаеше, че за всеки хомункулус са отишли поне трима живи гоблина. „Горките."

Най-ужасното зло бе, че за „съживяването", не - за активирането на тези изделия бе използвана жива кръв... от поне пет-шест деца.

„И не е било достатъчно да ги убият, а е трябвало дълго и мъчително да ги умъртвяват, за да се получи нужния магичен ефект."

Наемникът преглътна. Страшните легенди за жертвоприношенията на деца, извършване от ордените на Дъгата, изведнъж придобиха напълно реални измерения.

Хомункулусите тъпо зяпаха и отстъпваха. Очевидно не бяха създадени за битки. Тяхната работа бе да надзирават затворените тук изчадия, да ги хранят, да им чистят. По свой начин те бяха безобидни създания.

Фесис грабна един месарски сатър от масата - „качетата" изхленчиха и се струпаха в другия ъгъл на помещението. Нямаше намерение да се занимава с тези нещастни неживи неща, но от помещението им със сигурност извеждаше нормално, немагическо стълбище към кулата. Не успя да продължи пътя си.