![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Безмълвно пожела на всички Черни криле скорошна гибел, а когато се обърна, погледът ѝ веднага се спря на двама стройни мъже, които вървяха петдесетина разкрача след тях и се смесваха с минувачите, които припряно продължиха по пътя си. Не се различаваха от търговци, запътили се към пазара за коприна, но такова предположение щеше да е твърде далеч от истината.
За Арлън изобщо не можеше да се каже, че е глупак. Маговете съгледвачи бяха още едно средство да предотврати завръщането на Черните криле в неговия град. Ренерей си позволи усмивчица, докато вървеше към кораба, но ѝ се искаше графът да бе пратил убийци подире им.
Поредната гръмотевична буря се задаваше и небето притъм- ня твърде рано, когато кавалерията на Дарик и тримата му пленници доближиха Арлън от североизток.
След мисловната връзка с лагера на Дордовер южно от града и осъществилият я маг, и Дарик бяха малко озадачени. Щом пратениците на генерала се върнаха с думи на сдържано приветствие от графа, Дарик реши да разположи бивака си отделно от своите съюзници по неволя, а пленниците да отведе в града.
Пълководецът тънеше в недоумение и безпокойство. „Океански бряст“ - елфическият кораб, с който би трябвало да пътува Ериан, бил видян да плава срещу течението на реката още рано сутринта. Но маговете от Дордовер не бяха стъпвали на борда, дори не опитали да пратят вест на кораба. Смяташе подбудите им за съмнителни. Засега се оправдаваха с неясни за него разпоредби на пристанищната управа. Но пък неговият маг бе подразбрал от мисловната връзка, че никой от тях не е припарвал до началника на пристанището или до градските старейшини.
Генералът разбираше, че е неизбежно самият той да разговаря с графа. По-късно щеше придирчиво да разпита представителите на Дордовер какви ги вършат.
Предпочете да язди с Гарваните, около които в широк кръг се бяха подредили десет негови конници. От цялата тази нелепост му беше тежко на душата, а като знаеше какво преживява Дензър, ставаше направо непоносимо. Никак не му олекваше и от отровните погледи, с които магът от Ксетеск го стрелкаше, докато минаваха през града.
- Е, какво се мъти? - попита Незнайния. - Защо не може да ни държите във вашия бивак?
- По военни съображения - сковано отвърна Дарик. - Не искам да пострадате, ако нещо се обърка.
- Тоест когато се обърка -враждебно изграчи Дензър.
- Дензър, не ме затруднявай още повече - каза му генералът.
- О, разбира се. Ще ми бъде много неприятно, ако ти създам някакви неудобства.
- И на мен не ми харесва - натърти Дарик. - Но ако не бях аз, друг щеше да се заеме с вас и сега щяхте да бъдете оковани във вериги.
- Трогнат съм от твоята доброта! - изфуча магът.
Пълководецът се изви на седлото, за да го гледа в очите.
- Дензър от Ксетеск, искам да разбереш добре едно нещо - аз съм войник на Листерн и това е чест за мен. И като войник получих заповед да ви заловя и отведа на сигурно място, където ще бъдете задържани. Ще го направя. Не е нужно да ми харесва или дори да съм съгласен със заповедта. От мен се иска само да я изпълня. А в момента нарушавам всяко правило за ескортиране на пленени магове, защото се уповавам на уважението и доверието си към вас. Не се опитвай да ме убедиш, че е трябвало да постъпя другояче.
Пак се обърна напред, стомахът му се сгърчи на топка. Изрече отвратителни думи, но поне беше доволен, че ги чуха войниците от охраната. Мина немалко време преди Незнайния да го заговори отново:
- Кое ще бъде сигурното място - замъкът или затворът?
Веждите на Дарик трепнаха.
- Уви, затворът. Постоянно го пазят магове, мога да добавя и свои хора.
- Значи говореше съвсем сериозно? - промълви Илкар, искрено разочарован.
Дарик не намери сили да го погледне.
- Аз винаги говоря сериозно.