Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Не! — изкрещя той.

— Хубаво. Мамка му. Не се нервирай.

Седях, гледайки влюбено Донован, нова преценка за него разцъфна в гърдите ми.

— Какво? — попита той, внезапно обезпокоен.

— Один? Кръстил си мотора си?

Той ми намигна, докато взимаше ролка тиксо.

— Бях вдъхновен от побъркано момиче в джип на име Мизъри.

— Кръстила си колата си Мизъри? — попита Ягодка, а лицето й се изкриви от отвращение.

— Виж — каза Донован, а изражението му изведнъж стана строго. — Едуардс не е съвсем такъв, ако ме разбираш.

— Едуардс?

— Мъжът, който искаше да те разкара?

— Наистина ли? — попитах заинтересувано. — Сладък ли е?

— Блондинът във вана, който искаше да те накълца на миниатюрни парченца.

— О, този Едуардс.

Той се засмя.

— Изритаха го от тренировъчната школа за снайперисти на пехотинците и оттогава не е същият.

— Пехотинците може да са планирали нещо.

— Просто си пази гърба, ясно?

— Считай го за опазен.

Той се ухили и откъсна лента от ролката тиксо, приготвяйки я за използване. Засмях се.

— Мисля, че съм подсигурена.

— Не, но ще бъдеш. — Той прекара тиксото в кръгове около облегалката на стола и през гръдния ми кош, точно под Опасност и Уил Робинсън.

Това подчерта пълнотата им, факт, който бях напълно убедена, че не му е убягнал.

— Така е по-добре — каза той с поглед, прикован върху момичетата.

Завъртях очи.

— Наистина ли? Така ли ще ме оставиш?

Преди да успея да кажа нещо друго, той се стрелна напред и отново залепи устата си върху моята. Тази целувка беше всичко друго, но не и нежна. Нужда и желание се излъчваха от него, когато езикът му се плъзна покрай устните и между зъбите ми. Също като последния път, когато се целунахме, той имаше лек вкус на бира и канела. Чух лек стон и осъзнах, че идва от мен.

Ръцете му се вдигнаха към лицето ми, пръстите му се гмурнаха в косата ми, издърпвайки части от нея от ластика. Той обхвана брадичката ми с едната си ръка и наклони главата ми, за да има по-добър достъп. Облягайки се върху мен, той задълбочи целувката дори още повече. Исках да се прилепя отново към него, да усетя твърдостта на тялото му срещу моето, но ме беше залепил за облегалката на стола. Разбира се, това не спря една ръка да се извие назад към задника ми. Придърпа ме по-близо — с все стола — след това остави ръката си да се плъзне към Уил, за да претегли тежестта й с дланта си, да провери връхчето й с палец.

— Ди, какво, по дяволите?

С върховна съпротива той се отдръпна от мен. Клепачите му все още бяха затворени, когато изкрещя:

— Идвам, мамка му! — После още веднъж се фокусира върху мен. — За съжаление, не буквално. — Прокара палеца си отново по устата ми. — Толкова си специална, Чарли. Ще се върна.