За честта на крадеца [bg]

А и щом тя знаеше, значи и други бяха научили.

— Как ме разкри? — попитах.

Птичарката ме зашлеви с все сила и кресна:

— Ти си призна току-що, гадино!

Да, лесно паднах в капана. Ама че съм тъп.

— Добре, хитрушо. Браво на тебе. Изработи ме. Сега ми кажи защо изобщо реши да ми зададеш този въпрос.

— Първо ти ми кажи откога.

— Аз съм човекът, с когото щяха да се разправят двама от пестниците на Нико. И сега е мой ред да питам, затова бъди търпелива и изчакай.

Видях я как стиска зъби, преди да кимне неохотно.

— Разчу се от бандата на Нико. Стигна до мен само защото… И това ще ти кажа, но след минутка. Според мълвата Нико вече те смята за излишен.

— Съмнявам се да е избрал точно тази дума.

„Излишен“ беше твърде слабо, за да изрази чувствата му спрямо мен и Келс.

— Сигурно има защо да се съмняваш — съгласи се Птичарката. — Както и да е, според слуховете на някои хора още не им се вярва, че си станал издайник. Други пък те наричат дълъг нос, без да им мигне окото. — Млъкна и ме опари с поглед. — Важното е, че Нико те е изритал от бандата, което значи, че всеки може да ти види сметката. И сега трябва да си доволен, че изобщо не се постара да настроиш мнозина срещу себе си, докато беше негов човек, нали?

— Да, щастлив съм — изсумтях аз. И при Нико бях нос, значи си беше част от работата ми да имам врагове. — Имаш ли представа как е плъзнала мълвата? Тоест от кого в бандата?

Тя завъртя глава.

— Никаква. Вече ти казах, че научих случайно. Ако те не бяха нахълтали в твоите стаи…

— Чакай! — прекъснах я. — Нико е пратил хора да влязат насила в жилището ми?

Птичарката огледа улицата и в двете посоки.

— Не ми се говори за това на негова територия, особено след като постъпих така с двама от хората му. Хайде първо да се махнем оттук, бива ли?

Не възразих. Излязохме на улицата и тя избра обиколен път с внезапни завои и привидно връщане назад. Накрая стигнахме до тиха тясна уличка в квартала Ръждива вода, където територията на Нико свършваше.

— Е, откога? — упорито повтори Джес.

— Май още е мой ред — заинатих се и аз.

— Отговори на проклетия въпрос най-после!

Поех си дъх.

— От самото начало съм човек на Келс.

Тя помълча, после изтърси:

— Шибаняк.

Какво друго да очаквам? Едно е да говориш за някакви дълги носове, друго е да откриеш, че някой те е лъгал още от деня, когато сте се запознали. Тази лъжа не е лично оскърбление към излъгания, само че на хората им е трудно да я преглътнат. Вкопчват се само във факта, че нещо много важно е било премълчавано пред тях години наред. А Птичарката се чувстваше още по-уязвена. Дори да пренебрегнеше редките ни приключения в спалнята, тя бе изгубила свои хора, за да ме опази жив. Бе заложила живота, доброто си име и пазачите си за мен, а пък аз бях крил от нея кой съм и какво върша.