![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Казват ми Корникс, Стария гарван. Ловец съм — ловях животни с капани в гората.
— Имам приятел, който може да ти помогне за коляното. Лечител е. Може дори да е по-стар от тебе — тихо каза Юлий.
Корникс поклати глава.
— Не ми трябва. Това коляно е издържало в много кампании. Ще понесе още една.
Юлий не настоя, впечатлен от упорството на мъжа и без нито дума повече му донесе хляб и боб. Това щеше да е последната им топла храна, преди да потеглят в строй срещу Митридат — иначе неприятелят можеше да ги открие по дима от огньовете. Корникс взе храната и кимна благодарно.
— Странен командир си ти — каза старецът между две хапки. — Да ми носиш храна…
Юлий го гледаше как яде. Накрая каза:
— Вече би трябвало да си се отказал от войниклъка. Сигурно има двадесет години, откакто си излязъл от легиона, а?
— По-скоро тридесет, и ти го знаеш — отвърна мъжът с усмивка, която разкри недосдъвкан залък хляб. — Още ми липсва.
— Имаш ли семейство? — Юлий все още не можеше да си отговори защо този човек не си стои в безопасност някъде из горите, вместо да изразходва последната си сила с другите ветерани.
— Преместихме се на север и жена ми умря. Сам съм.
Юлий стана. Погледът му се отклони към мястото, където Корникс беше оставил щита и меча си до дървото. Старецът също погледна натам и реши да отговори на неизречения въпрос.
— Още мога да ги използвам, не се безпокой.
— Ще се наложи. Казват, че Митридат имал огромна армия.
Корникс изсумтя презрително.
— Винаги казват така. — Преглътна хапката и отпи голяма глътка от меха с вода. — Ще искаш ли това от мене?
— Какво да искам? — отвърна Юлий.
— Виждам, че те гризе през цялото време, откакто тръгна до мене. Какво прави мъж на моята възраст на война? Това искаше да ме питаш, нали? Чудиш се дали още мога да въртя тоя стар меч.
— Мина ми през ума — засмя се Юлий в отговор на проблясъка на хумор в тъмните очи на стареца.
Корникс се засмя заедно с него — смехът му приличаше по-скоро на цвилене. После замълча и погледна в очите високия млад командир, който притежаваше цялата увереност на младостта и целият му живот беше пред него.
— Само за да платя дълга си, момче. Нашият град ми даде много повече, отколкото аз на него. Според мене така ще си изравним сметките.
Намигна, докато изричаше последните думи, и Юлий се усмихна насила, внезапно разбрал, че Корникс е тръгнал с него, за да умре. Може би предпочиташе бърз край пред самотната агония в някоя порутена колиба. Запита се колко ли от другите искат да жертват живота си с последните остатъци от смелостта си, вместо да чакат смъртта, която да се промъкне при тях някоя нощ. Потръпна, макар че денят не беше студен.
Нямаше начин да разбере къде лагерува Митридат. Докладите, които бе получил от оцелелите римляни, можеше да са неверни, а и гръцкият цар би могъл да им избяга с много мили, докато Вълците вървяха донякъде слепешком. Най-много се тревожеше да не би разузнавачите на двете войски да се натъкнат едни на други и така армиите да бъдат принудени да влязат в бой, преди да се е подготвил. Собствените му разузнавачи разбираха, че животът им зависи от това да не ги забележат, и Юлий накара най-бързите и най-сръчните да се отдалечат на много мили, за да търсят пресни следи от неприятеля, докато основната част от Вълците се криеше из храсталаците. Понеже не биваше да палят огън, прекарваха нощите в студ и влага, а през деня едва се стопляха от слабото слънце, което стигаше до тях през клоните на дърветата.
След четири дни бездействие Юлий беше готов да нареди на мъжете да излязат на открито и да поеме последиците. Бяха се върнали всичките му разузнавачи, с изключение на трима.
Юлий неспокойно ги очакваше. Знаеше, че са точно там, където трябва, защото бяха намерили убити римски часови само на пет мили на изток — хванати неподготвени, докато пазели самотна крепост. Телата изглеждаха жалки в смъртта и никакви думи, изречени от него, не можеха да подкладат решителността на хората му повече от тази гледка.
Разузнавачите най-после дойдоха — подтичваха през мокрите листа с равномерната стъпка, с която можеха да изминат много мили без почивка. Пренебрегнаха студеното задушено, което ги чакаше, и отидоха право при Юлий. Бяха уморени, но въодушевени. Бяха отсъствали цели четири дни и Юлий веднага разбра, че най-накрая са намерили врага.
— Къде са? — попита той и бързо се изправи.
— На тридесет мили на запад — отговори единият; нямаше търпение да съобщи новината. — Голям лагер. Изглежда, се готвят да се защитават срещу легионите, идващи от Орикон. Окопали са се в една теснина между два стръмни хълма.