![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Третото беше по-кратко:
Пул беше запомнил, че няколко думи бяха подчертани:
лед
вода
живот
смърт
дом
страх
смърт
Мислеха си, че са разгадали значението им: Ъпчърч беше поставил телата на жертвите си в лед, под вода, след като ги бе давил многократно в басейн за сензорна депривация, пълен със солена вода, в мазето си. От онова, което бяха успели да научат от оцелелите, той се бе опитвал да установи дали са видели нещо след смъртта си, след което ги е съживявал. Пул имаше усещането, че именно заради това думата „смърт“ бе подчертана два пъти. Всички подчертани думи пасваха на теорията им, е изключение на „дом“. Все още не бяха успели да разберат това.
Само че нищо не обясняваше защо някой (Бишъп или Портър) би си губил времето, за да реже тези парчета текст от покритата с графити стена и да ги крие някъде. Особено веднага след като бе убил федерален агент и знаеше, че колегата му е отсреща на улицата.
Имаше още нещо. Нещо, което пропускаха.
Наш снима парчетата гипсокартон и изпрати фотото на Клеър, Клозовски и Пул с пояснението: „Намерих ги в апартамента на Сам.“ Знаеше, че ще попитат, и на този етап нямаше причина да крие нищо от тях. Те щяха да разберат.
Гъделичкането се завърна в носа му. Той извърна глава настрани и кихна. Три пъти, едно след друго, като картечница. Когато приключи, се изправи и се огледа, търсейки салфетка. Ако Хедър все още бе жива, беше сигурен, че щеше да има по една кутия във всяка стая. Сам обаче постепенно бавно се завръщаше към ергенския си статус – никакви салфетки, дори стойката за кухненска хартия придържаше единствено празната картонена ролка.
Но и най-заклетият ерген се запасява с тоалетна хартия, затова Наш тръгна през апартамента, като на път за тоалетната мина покрай спалнята и светна лампите.
Не забеляза трупа веднага. Ако някой не си беше направил труда да го увие грижливо в найлон, преди да го метне във ваната, сигурно щеше да подуши миризмата на разложение от другата стая. Солта сигурно също бе изиграла роля за притъпяването на смрадта. Или пък може би всичко бе заради запушения му нос.
63.
Портър
Ден пети, 17:21 часа
Емъри бе удържала на думата си. Когато самолетът на „Талбът Ентърпрайсис“ се приземи на летището в Чарлстън, там вече го чакаше джип, удобно паркиран недалеч от частната писта. Спряха на не повече от петнайсет метра от него. Човек с гащеризон с надпис „Въздушни услуги „Талбът Ентърпрайсис“ пресрещна Портър до последното стъпало на самолета и му подаде ключовете.
– Резервоарът е пълен, има и предплатен мобилен, ако ви се наложи да се обадите на някого. Когато приключите, може да го изхвърлите, без да се притеснявате. – Подаде на Портър и визитка, също на „Талбът Ентърпрайсис“. – Номерът ми е на гърба. Ако се нуждаете от каквото и да било, звъннете ми. Имаме разпореждания да държим самолета тук в готовност само за вас. Пилотите ви ще останат на територията на летището. Обикновено ни трябват трийсетина минути, за да се подготвим за излитане, така че, ако сте пришпорван от времето, обадете ми се, за да намалим чакането до минимум.
– Благодаря ви.
Портър взе ключовете, пъхна визитката в джоба си и закрачи към джипа с преметната през рамото раница.
Освен всички останали луксозни глезотии, които не си бе и представял, че съществуват, самолетът разполагаше и с няколко лаптопа и високоскоростна интернет връзка. Не му беше особено трудно да открие онова, което търсеше. Като се настани удобно на шофьорската седалка на джипа, разучи направленията, които си бе записал, след което запали двигателя и следвайки пътните знаци, потегли по 1-26. Спря на паркинга на Терапевтичния център в Камдън след по-малко от половин час.
Сградата беше бяла, едноетажна, с плосък покрив. Площта наоколо бе грижливо поддържана – дърветата бяха подкастрени, имаше нацъфтели пъстри цветя дори сега, през зимните месеци (не че зимата в Южна Каролина можеше да се сравнява с чикагската…). Беше напълно сигурен, че местните хора са виждали сняг този сезон само по телевизията. На паркинга имаше само няколко автомобила, което беше нормално, тъй като минаваше пет и повечето служители вероятно си бяха тръгнали.
9
„Дъхът на вечността“ от Шри Чинмой (1931-2007). – Бел.прев.