Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
От другата страна на този аргумент са някои от основателите на съвременната социология, между които Макс Вебер и Емил Дюркем, според които религията и религиозните идеи са първични, едновременно мотиватори на човешката дейност и източници на социална идентичност. Вебер твърди, че цялостната рамка, в която действат съвременните икономисти, която възприема индивида като най–важния субект, който взема решенията, а материалния интерес като главен мотив, е сама по себе си продукт на религиозните идеи на протестантската реформация. След написването на „Протестантската етика и духът на капитализма“ Вебер написва книги за Китай, Индия и други незападни цивилизации, за да докаже, че религиозните идеи са необходими, за да се разбере как е организиран техният икономически живот.
Ако човек търси пример за религия, която в духа на Маркс оправдава господството на един–единствен малоброен елит над останалата част от обществото, той би трябвало да избере не християнството или исляма с техните основополагащи послания за всеобщо равенство, а по–скоро брахманската религия, възникнала в Индия през последните две хилядолетия пр.Хр. Според Риг Веда:
Тъй пуруша[64] в жертва дали боговете жертвоносци... Щом разкъсали пуруша, частите му разчленили. Как устата, ръцете, бедрата и краката да наричат?
Брамини били устата, двете му ръце – раджани, вайши станали бедрата, а пък шудрите – краката[65]. С тази жертва боговете, първи дали правилата, мощни литнали в небето при вечните духове – боговете.
Брамините не само застават на върха на тази четиристепенна социална йерархия; те присвояват и вечната монополна власт над молитвите и текстовете, които ще са необходими за всички легитимиращи ритуали – от Върховната кралска инвеститура до сватбите и погребенията на простолюдието.
Но едно изцяло материалистично обяснение на функционирането на религията в индийското общество е твърде незадоволително. На първо място то не е в състояние да обясни действителното съдържание на приказката. Както вече видяхме, китайското общество в навечерието на прехода към държавност има много структурни сходства с индийското общество. Китайският елит, както елитите във всички познати ни човешки общества, също използва легитимиращи ритуали за утвърждаване на властта си. Но китайците никога не измислят метафизична система с дълбочината и сложността на възникналата в Индия. Те успяват да грабнат и задържат ефективно властта без. помощта на каквато и да било трансцендентална религия.
Освен това в Индия не елитите, които притежават принудителна и икономическа власт, а елитите, притежаващи ритуалната власт, застават в последна сметка на върха. Дори и човек да е убеден, че първични са материалните причини, все пак би трябвало да отговори на въпроса защо кшатрите и вайшите – воините и търговците – са се съгласили да се подчинят на брамините и са им предоставили не само земя и икономически ресурси, но също така и власт над интимните аспекти на личния им живот.
И накрая икономическите или материалистически обяснения на индийското общество трябва да дадат отговор на въпроса защо системата е толкова дълготрайна. Браминската религия обслужва интересите на един малоброен елит през 600 г.пр.Хр., но не обслужва интересите на много други класи или социални групи в индийското общество с течение на времето. Защо не възниква един контраелит, който да провъзгласи алтернативни религиозни идеи в името на всеобщото равенство? В известен смисъл будизмът и джайнизмът са такива протестни религии. Но и двете споделят много от метафизичните предпоставки на браминската религия и не успяват да се наложат на субконтинента. Най–големите предизвикателства спрямо хегемонията на браминската религия са внесени насилствено от чужди нашественици: моголите – исляма, а британците – западните либерални и демократични идеи. Следователно религията и политиката трябва да се разглеждат като двигатели на поведение и промяна сами по себе си, а не като странични продукти на могъщи икономически сили.
Трудно е да си представим социална система, по–малко съвместима с изискванията на съвременната икономика от браминската религиозна система на джати. Според теорията на съвременния пазар на труда хората трябва да са свободни, а според израза на Адам Смит да „подобряват своето положение" чрез инвестиции в образование и умения и да сключват трудови споразумения с когото искат. При един гъвкав пазар на труда и добра информация това би следвало да увеличава благосъстоянието на всеки и да води до оптимално разпределение на ресурсите. За разлика от това при системата на джатите индивидите се раждат в ограничен кръг от професионални категории. Те са принудени да практикуват професията на бащите си и да сключат брак с човек от същата професионална група. Няма никакъв смисъл да инвестираш в образование, тъй като човек никога не би могъл да подобри своето положение по съществен начин в този живот. Социалната мобилност в рамките на системата джати е възможна само от страна на общността като цяло, но не за отделния индивид. Джати биха могли да решат да се преместят или да започнат нов бизнес в нова област, но няма никакъв шанс за индивидуално предприемачество. Системата създава огромни пречки за социално сътрудничество: достатъчно е някои брамини само да погледнат недосегаем[66] за да им се наложи да изтърпят продължителен ритуал на пречистване.