Светлина в пукнатините [bg]

Докато полицай Никол и Жером Брюнел свързваха оборудването, главен инспектор Гамаш се приближи до картата на Квебек, закачена на една от стените. Усмихна се. Някой бе нарисувал малка точка южно от Монреал. На север от Вермонт. На брега на виещата се река Бела Бела. До точката с малки прегледни букви бе изписана една дума: "Дом".

Това бе единствената съществуваща карта, на която фигурираше село Трите бора.

Комисар Брюнел вече слагаше в печката цепеници. Гамаш чуваше пукането на отдавна изсъхналите дърва и усещаше леко сладникавия аромат на пушека. Ако Терез Брюнел продължаваше да се грижи за огъня, скоро печката щеше да излъчва топлина и присъстващите щяха да се осмелят да свалят палтата, шапките и ръкавиците си. Но не веднага. Зимата бе завладяла старата сграда и нямаше да я напусне толкова лесно.

Гамаш се приближи до Терез и я попита:

— Мога ли да ти помогна?

Тя пъхна още една цепеница в печката, побутна я с ръжена и лумнаха искри.

— Добре ли си? — поинтересува се главният инспектор.

Терез откъсна очи от печката и сърдито погледна към другия край на помещението. Жером седеше пред едно бюро и подреждаше монитори, клавиатури и тънки метални кутии. Под бюрото се виждаше задникът на полицай Никол, която свързваше кабели.

Комисар Брюнел погледна Гамаш:

— Не, не съм добре. Това е лудост, Арман — проговори едва чуто. — Дори да не работи за Франкьор, не може да й се има доверие. Знаеш, че е лъжкиня и манипулаторка. Работеше за теб, а ти я уволни.

— Преместих я в подземието.

— Трябваше да я уволниш.

— На какво основание? Че е била арогантна и груба? Ако това беше причина за уволнение, в Sûretè нямаше да останат полицаи. Да, костелив орех е, но я я виж сега.

И двамата отправиха поглед към младата жена. Виждаха само задните й части, вирнати нагоре, сякаш териер заравяше кокал в пръстта.

— Е, може би моментът не е най-подходящият, за да я оценяваме — усмихна се Гамаш, но приятелката му не намери нищо забавно в ситуацията. — Пратих я в подземието да наблюдава информационния обмен, защото исках да я науча да слуша.

— И получи ли се?

— Не съвсем — призна Гамаш, — но се случи нещо друго.

Отново погледна към полицай Никол. Тя вече седеше под бюрото с кръстосани крака по турски и разплиташе внимателно купчина кабели. Рошава и неугледна, облечена в дрехи, които не бяха нейния размер. Пуловерът й бе на топчета и бе твърде тесен, дънките бяха с неподходяща кройка за фигурата й, косата й изглеждаше мазна. Но бе напълно съсредоточена в работата си.

— През дългите часове, докато полицай Никол седеше в подземието и слушаше, тя откри начин за комуникация — продължи Гамаш. — Не вербален, а електронен. Прекара часове наред в усъвършенстване на техники за събиране на информация.

— Шпиониране — уточни Терез. — Хакерство. Нали разбираш, че тези твои аргументи само подкрепят тезата, че вероятно работи за Франкьор.