V. [bg]

— Побързай — подкани го Анджело.

— Ти какво, ще гледаш ли? — възмутено попита Гаучото. — Не мога ли да остана за малко сам? Все още съм гражданин на Флоренция. Това е било република някога. — Без да чака отговор, влезе в една кабинка и затвори вратата. — Как смяташ, че ще избягам? — весело подвикна отвътре. — Мислиш, че заедно с водата ще изтека в Арно? — Докато уринираше, свали вратовръзката и яката на ризата, бързо написа съобщение до Куернакаброн върху вътрешната страна на яката, каза си, че понякога има полза не само от лъва, но и от лисицата, върна вратовръзката, яката и превръзката за очите по местата им и излезе.

— Значи реши пак да я сложиш — подметна Анджело.

— Пробвам дали ми е точен мерникът. — Двамата се засмяха. Лейтенантът бе наредил останалите полицаи пред вратата на тоалетната. „Този човек определено е лишен от всякакво великодушие“, мислеше Гаучото, докато го побутваха обратно по коридора.

Скоро го въведоха в персонален кабинет и го настаниха на твърд дървен стол.

— Свалете му превръзката от очите — заповяда глас с английски акцент. Съсухрен, леко плешив мъж премигваше срещу него от другата страна на бюрото. — Вие сте Гаучото.

— Ако искате, можем да говорим на английски — предложи Гаучото.

Трима от полицаите бяха излезли. Лейтенантът и двама цивилни, които приличаха на правителствени полицаи, стояха подредени до стените.

— Схватлив сте — отбеляза плешивият.

Гаучото реши поне да си придаде честен вид. Изглежда всички inglesi183, които познаваше, фетишизираха крикета.