Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Домът ми е тук, с хората, а не там – с раците – каза хладно Либърти.

— Казваш го така, сякаш изобщо не обичаш Корнуол.

— Самотно място.

Не ме оставяй сама. Гласът на деветгодишната сестра на Скай се материализира в настоящето.

— Не е било самотно – възрази Скай. – Имаше мен и Никълъс.

— Не – ти имаше Никълъс. А Никълъс имаше теб.

— Имаше мама.

В смеха на Либърти липсваше хумор.

— Никой не е имал майка ни. Тя се бе раздала изцяло много по-рано.

Не ме оставяй сама. Пак онова ехо. Въпреки че Скай не бе сигурна дали иска да доведе докрай този разговор предвид странната насока, която бе поел, се насили да попита.

— Какво искаш да кажеш?

— Светът ни е обърнал гръб от момента в който сме се родили, Скай. Така постъпва той с незаконородените деца. – Либърти говореше спокойно, пъхнала ръка под лакътя на другата, с която дръпваше и отпускаше цигарата. – Всичко, което ни даде, бяха неща, които накараха света още повече да ни загърби. Уроци по пилотаж. Гледане на карти…

— Даде ни смелост да правим всичко – Скай прекъсна сестра си.

— Даде ни бремето на лошата репутация.

Дойде ред на Скай да се засмее, сякаш Либърти се шегуваше.

— Е, аз не бих променила нищо.

— Аз пък бих. Моето детство изобщо не приличаше на твоето, нищо че живяхме заедно.

— Абсолютно едно и също беше – каза Скай, като започваше да се ядосва. – Трябва да вървя. Имам работа.

Този следобед, докато летеше в небето с цвят на корнуолско море – дълбоко, бездънно синьо – една мисъл пронизваше главата на Скай като снежна виелица: тя и Либърти разказваха толкова различни версии на една и съща история. Коя беше права? Може би Либърти се опитваше да унищожи единственото нещо, което двете споделяха извън фамилното си име – тяхната история. Но ако дори нямаха минало, какво щеше да ги свърже заедно сега и за в бъдеще?

Не мисли за това, каза си тя. Детските ритници на Либърти просто бяха заменени с дразнещо поведение, предназначено да накара другата страна да избухне. И както обикновено, Скай бе успяла да направи нещо, за което съжаляваше – да избяга. Нямаше нужда да размишлява. Следващия път, когато видеше сестра си, Либърти щеше да измисли нова провокация.

За щастие на Скай, известно време тя не срещна нито О’Фарел, нито Никълъс или Марго. Така поне засега нямаше да рискува изражението на лицето й да издаде какво наистина изпитва към Никълъс. Несъмнено би унижила и него, и Марго, и най-вече себе си.

Не бе за вярване, но след това Либърти писа на Скай, за да й каже, че е срещнала О’Фарел и когато разбрал, че тя е сестра на Скай, я поканил да се присъедини към тях в Лондон. Добавила бе послепис, на който Скай не повярва: Той е изключително очарователен.

И така, уговорено бе Либърти да се срещне със Скай и Роуз на гарата в Саутхемптън и да се качи с тях на влака за Лондон. Джоан се обучаваше да пилотира четиримоторен бомбардировач и не можеше да дойде с тях. В Дорчестър О’Фарел и Ричи ги посрещнаха във фоайето с нетърпеливи усмивки.