Warcraft - Нощта на Дракона

Гренда беше чувала само за един червенокос магьосник и макар да бе възможно да има и други, тя реши, че само този би се осмелил — може би безразсъдно смело — да се появи в Грим Батол. Ром й беше разказвал истории за човека, а и рейнджърът също го беше споменала, макар и в по-интимен смисъл. Ронин Драгънхарт беше дошъл да ги спаси.

Но в следващия миг Гренда осъзна, че не е съвсем така. Първо, той нямаше как да знае, че те ще са тук точно сега. В Грим Батол — да, но не и точно тук. Освен това той и жрицата изглеждаха много по-загрижени за страховития дракон, отколкото за който и да е друг. Ириди се зае с един от кристалите, придържащи нишките, с които беше окован пленникът. Женското джудже разбра, че се опитват да освободят бегемота.

Тя реши, че и двамата са се побъркали, но все пак си помисли, че те явно знаят нещо повече от нея. По-важното за нея бе внезапният обрат на събитията. Скардините вече бяха изправени пред не един, а двама жестоки врагове, а и с магьосник под ръка, тя се обнадежди, че хората й може да бъдат спасени.

Но тогава от един от долните входове нахлуха дузина драконспони, водени от драконид и се насочиха към Ириди и Ронин. До един от драконспоните се материализира раптор и веднага се нахвърли върху него. Гренда забеляза, че в същото време Ронин прави някакви знаци. Изглеждаше съсредоточен, но изтощен и тя осъзна, че тази фантастична сцена му беше коствала твърде много усилия. Още двама раптори се насочиха към новодошлите. Драконспон със секира елиминира първия, но вторият се добра до четирикракия гигант.

Изведнъж върху женското джудже се стовари тежка фигура. Увлечена от неочаквания развой на събитията, тя беше забравила да пази собствения си гръб. Скардинът я отблъскваше, опитвайки се да я събори от моста. Гренда се изви и успя да се обърне. Чудовищното тяло на изродения Тъмен железен се изпъна на сантиметри от лицето й. Острите му зъби изщракаха пред носа й.

— Ти… си… един ужасен… звяр! — изрева тя.

Гренда отпусна лявата си ръка, сякаш усети някаква слабост. Скардинът — не бе възможно да се каже дали е мъжки или женски — изсъска доволно, но миг след това се задави, когато ловката Бронзбиърд плъзна лявата си ръка под гарда му, стегна силно пръсти и ги заби в дебелото му гърло. Скардинът отстъпи, опитвайки се да си поеме дъх. Гренда използва цялото си тяло и изблъска врага от моста. Изправи се и видя, че другарите й гледат удивени.

Отдолу рапторите и Ронин успяваха да държат стражите настрана, но Ириди изглежда се затрудняваше с това, което се опитваше да направи. Поне на Гренда й се стори, че дренаята не е отбелязала особен напредък.